Звярът

— Не е нужно да ме четкаш толкова.

— И като стана дума, позволи ми да отбележа, че Нааша е доста пневматична женичка, със склонност към ексхибиционизъм и политика на свободен достъп, която няма нищо общо с впечатляващите имоти на нейния хелрен. — Когато бе опитал да си тръгне от подземието и да поразгледа наоколо, тя бе изпратила гола жена след него… след броени секунди. — Братовчедите ми са щастливи, макар и изтощени мъже.

— Е, освен чукането, какво научи?

— Троу се е установил там. Сдобил се е със стая и нейната привързаност. Заяви ми, че е сложил край на отношенията си с Кор и шайката копелета и никога няма да се върне в съмнителното им лоно. — Асейл подсмръкна, защото носът му заплашваше да потече. — Нещо у този мъж ме тревожи. Нямам му доверие.

— Кога ще отидеш отново?

— Поканен съм на грандиозното честване на рождения ден на нейния хелрен. Рот получи ли своята покана? — Отново подсмръкна и избърса основата на носа си. — Вярвам, че тя възнамерява да му изпрати покана, ако вече не го е сторила.

От другата страна на линията се разнесе съскащ звук и издишване, сякаш братът бе запалил цигара.

— Все още не. Но ще чакаме. Той няма никакво намерение да отиде, но членовете на Братството със сигурност ще бъдат там.

— Както и аз и моите братовчеди. — Асейл се намръщи, сетил се внезапно за нещо. — Прости ми, че ще се отклоня малко от темата, но ще ми позволиш ли да се поинтересувам от въоръженията ви?

Последва дълга пауза, а после ниският глас на брата стана още по-нисък:

— Какво искаш да знаеш?

— Нуждаете ли се от такива?

— Защо?

— Имам връзки на черния пазар, които биха могли да са в помощ при подобни покупки.

— Сега пък искаш да се заловиш с търговия на оръжие? Амбициите ти винаги ли са били насочени към подобни възвишени поприща?

— В гробовете няма нищо възвишено. Така или иначе, считай предложението ми за валидно. Свързаха се с мен, за да развиваме бизнес, но аз отклоних щедрото им предложение, касаещо някои прахчета и отвари. Това обаче ме накара да се замисля, че може би все още съществува размяна на пари срещу стоки, която Рот би ми разрешил да извършвам.

От Вишъс се откъсна смях, подобен на гърлено мъркане.

— Винаги се оглеждаш дали няма да изскочи нещо, а? И ще престанеш ли с кокаина? Откакто се обади, подсмърчаш като някой от човеците със сенна хрема.

— Оставам верен на теб и твоя крал — приключи разговора Асейл. — Свържете се с мен, ако пожелаете. Ако науча още нещо или се чуя с нея преди следващата седмица, ще ти се обадя незабавно.

— Гледай да го направиш.

Асейл прекъсна връзката и… се сепна, когато сведе поглед към опакото на дланта си. Върху кожата му имаше ивица яркочервена кръв… и капки върху снежнобялата риза.

Стана, отиде в най-близката баня в коридора и запали лампата.

— Проклятие…

От носа му течеше кръв.