Звярът

— Предполагам, че нещата ми ги няма. — Бити сви рамене в огромното си палто. — Не че имах кой знае какво.

— Наистина съжалявам, Бити.

— Надявах се… — Момиченцето погледна назад, там, където се беше издигала къщата. — Надявах се да занеса някои от дрехите и книгите си у чичо. Не искам да му бъда в тежест. Не искам да ме отпратят.

Рейдж се закашля тихичко.

— Аз ще отида и ще ти купя каквото поискаш. Всичко, от което имаш нужда.

Мери поклати глава.

— Не мисля…

— Няма нищо — каза Бити. — Навярно бих могла да си намеря работа. Нали се сещаш, когато отида да живея при него.

Ти си на девет години, помисли си Мери. По дяволите.

— Какво ще кажеш да се връщаме? — предложи Мери. — Студено е.

— Сигурна ли си, че си готова да си вървим? — попита Рейдж. — Можем да останем, ако искаш.

— Не. — Бити отново сви рамене. — Тук няма нищо за мен.

Те се върнаха при понтиака и се настаниха по местата си; топлината на колата беше балсам за измръзналите им бузи и носове.

Докато Рейдж обръщаше и фаровете осветяваха празния парцел, Мери си помисли, че все някога момиченцето щеше да получи добра новина. Скрайб Върджин непрекъснато говореше за равновесие, нали? Така че, статистически погледнато, беше крайно време за Бити да настъпят добри времена.

— Просто трябва да изчакам чичо да дойде — каза момиченцето, докато се отдалечаваха. — Той ще ми даде дом.

Мери затвори очи. И й се прииска да удари главата си в таблото.

Сякаш прочел мислите й, Рейдж улови ръката й и я стисна. Мери стисна неговата в отговор.

— Нека те попитам нещо, Бити, момичето ми — каза той. — Обичаш ли сладолед?

— Предполагам, че да. Опитвала съм го преди.

— Имаш ли планове за утре вечер? Можем да излезем след Първото хранене, преди магазините на човеците да затворят.

Импулсивно, защото отчаяно искаше да запази всяка линия на общуване отворена, Мери се обърна назад.

— Искаш ли да го направим, Бити? Ще бъде забавно.

Когато думите й бяха последвани от дълго мълчание, Мери отново се облегна в седалката си.

— В „Убежището“ имат номера на моята Мери — обади се Рейдж в тишината. — Ако чичо ти дойде, докато сме навън, могат да й се обадят и веднага ще те доведем. Ще си изберем място, което е само на пет минути път с колата. — Рейдж я погледна в огледалото за обратно виждане. — Искам да кажа, ти влизаш да се къпеш, нали?

— Моля? — попита момиченцето.

— Ами, ако си в банята, когато той се появи, някой ще почука на вратата ти и ще трябва да се подсушиш и да се облечеш. И това ще отнеме поне пет минути, нали? Ще бъде съвсем същото. Е, само дето в единия случай ще имаш нужда от сапун и гъба, а в другия ще получиш захарни пръчици и цял тон шоколадов сос. Ако си избереш това. Лично аз обичам да смесвам нещата, няколко шейка, бананов сплит… една-две мелби. И за капак — фунийка с няколко топки с вкус на мока. Не знам защо. За мен то е като ментовия бонбон в края на яденето. Ако ме разбираш.