Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
— Не знам. Нито ме е грижа. Твърде дълго прекарах в бруталната компания на диваци и копнея за по-културно общество.
— Мммм.
Асейл се изправи, заставайки очи в очи с другия мъж… и протегна ръка към грижливо завързаната папийонка на врата му.
Очите на Троу се разшириха от изненада, а Асейл го блъсна назад, приковавайки тялото му към каменната стена, задържайки го на място за гърлото.
След това притисна гърди в неговите и прокара език по долната му устна.
Разсмя се, когато усети тръпката, пробягала по тялото на плячката му и видя как върху красивото лице се разигра някакъв вътрешен диалог… конфликтът в него очевидно бе толкова голям, че Троу не можа да задържи реакцията си за себе си.
— Имаш вкус на скоч — промърмори Асейл, докато ръката му се спускаше надолу, за да улови масивната ерекция. — И ми се струваш гладен.
Троу задиша тежко, като Нааша, ала стоеше вкаменен на мястото си, сякаш бе еднакво шокиран както от действията на Асейл… така и от собствената си реакция.
— Е — изръмжа Асейл, на милиметри от устните му. — Гладен ли си… за десерт?
Странен звук се изтръгна от другия мъж, смесица от умоляване и отрицание.
А после Троу го блъсна в раменете, запращайки го назад върху едно от леглата.
След това избърса уста с ръкава си и му показа среден пръст.
Асейл разтвори крака, разкривайки възбудата зад елегантния си панталон.
— Сигурен ли си?
Троу изруга и се обърна към вратата. В следващия миг вече беше излязъл, несъмнено — за да отиде в стаята си, където и да беше тя.
Асейл се надигна и опъна сакото си. Щеше да бъде забавно да пречупи Троу.
И може би докато го правеше, щеше да успее да научи какво точно прави тук.
Инстинктът му казваше, че Рот и Вишъс с основание се тревожат заради глимерата. Троу също кроеше нещо… и да открие какво, както и да го съблазни, принуждавайки го да излезе от сексуалната си зона на комфорт, бе точно това, от което Асейл се нуждаеше, за да отвлече мислите си.
Май наистина щеше да се позабавлява.
32.
Бил Елиът паркира своя Лексус зад една невзрачна постройка от седемдесетте и Джо слезе предпазливо. Всичко наоколо тънеше в разруха, осеяно с гниещи отломки и изпотрошени парчетии, като акне върху лицето на тийнейджър.
— Оттук можем да продължим пеша и да отидем в центъра на кампуса. — Бил се залови да увие около врата си шала, който беше свалил в кафенето. — И ти можеш да ми покажеш къде е станало.
Джо, която тъкмо затваряше вратата на колата, се намръщи. Косъмчетата на тила й бяха щръкнали, като войници, строили се за заря, и тя погледна към редицата притъмнели прозорци. Но нима имаше нещо чудно, че всички тези приказки за вампири бяха накарали адреналинът да закипи в тялото й?
— Идваш ли?
— А, да. — Тя се отправи към него… и бе обзета от абсурдното желание Бил да имаше телосложението на Скалата, а не на едно от момчетата от „Теория за големия взрив“. — Спомена, че училището ти е познато.
— Майка ми е учила тук.
Малък свят, помисли си Джо. Моята също.
Краката им тъпчеха влажните листа по пътя, но бяха безсилни срещу падналите клони. Тях трябваше да прескачат. А когато стигнаха до края на асфалта, нямаше особена разлика между количеството изпопадали неща по тревата и на паркинга.
— Коя година? — попита Джо, докато пъхаше ръце в джобовете си. — Е завършила майка ти, имам предвид.
По дяволите, нямаха фенерчета. Само телефоните си.
Но разбира се, луната грееше ярко над главите им по студеното, тъмно небе, само от време на време пробягваше по някой и друг рехав облак.
— Осемдесета.
— Кога са го затворили?
— Някъде в края на деветдесетте. Не знам кой притежава земята сега, но това е страхотен имот. Искам да кажа, защо никой не го е разработил?
— Не е икономически осъществимо. Като за начало, предназначението му не е търговско, освен това някои от тези постройки със сигурност са обявени за исторически паметници, което ще ограничи възможностите да бъдат реновирани.
Бил я погледна.
— Бях забравил, че работиш в агенция за недвижими имоти.
— Следващия месец правя две години.
— Къде каза, че си учила? Всъщност, каза ли ми изобщо?
Уилямс Колидж. Английска литература и американска история. Приета в магистърската програма по английски в Йейл, но не бе в състояние сама да си плати таксата.
— Не е важно. — Тя го погледна. — Откъде знаеше къде да паркираш?