Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
След това отново го видя как се навежда над двигателя на колата заедно с Бити и й обяснява най-различни неща, без изобщо да се държи така, сякаш това бе само за момчета, с открито лице и мили очи.
Беше невероятен с момиченцето…
— Моя Мери — разнесе се шепот в ухото й.
Тя подскочи и докато се обръщаше към Рейдж, не се замисли дори за секунда.
Обви ръце около него, притегли го към себе си…
… и го целуна с всичка сила.
ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ.
Докато Мери си проправяше път в устата му с език, всяка мисъл в главата на Рейдж се изпари, мозъкът му се изпразни по най-прекрасния възможен начин… особено когато протегна ръце и притегли тялото й към себе си, обвивайки по-големия си ръст и тегло около нея. Устните й бяха меки и топли, докато езикът й се плъзгаше до неговия, а гърдите й, макар да носеше палто, сякаш се притискаха голи в неговите.
— Да вървим в спалнята — каза тя в устата му.
Без да престава да я целува, той погледна към стълбището. Толкова стръмно, толкова високо… а спалнята им? Мамка му, тя сякаш беше на петстотин километра оттам. Или по-скоро — пет хиляди.
— Ела тук — простена.
В крайна сметка я отдръпна леко, ръцете му — копнеещи отчаяно да се пъхнат под дрехите й… ала не можеше да рискува с такъв контакт. Докоснеше ли голата й кожа, като нищо щеше да я обладае още тук, насред мозаечния под.
Килерът се намираше точно до кухнята и беше горе-долу толкова разкошен и удобен, колкото перално помещение… с трагичната липса на пералня или сушилня, върху които би могъл да сложиш жената, в която си влюбен, така че тя да е на нивото на хълбоците ти, и да я накараш да разтвори широко бедра. Килерът обаче притежаваше два плюса: първо, от вътрешната страна на вратата имаше резе, сякаш Дариъс се бе досещал какви други пикантерии може да намерят място между консервите с праскови и бурканите с кисели краставички; и второ, на около четири стъпки над пода, по протежение на цялото помещение минаваше плот с ширина около метър.
Привидно, предназначението му бе да вмести чекмеджетата, ала в момента Рейдж смяташе да го използва за съвсем различна цел.
— О, господи, нуждая се от теб — каза Мери, докато той затваряше вратата с трясък, преди да пусне резето и да я вдигне от пода.
Тя сграбчи впития му потник и го издърпа през главата му с всичка сила, така че проклетото нещо се закачи за носа му и едва не го отнесе. Сякаш някой го беше грижа! А после разтрепераните й ръце задърпаха ципа на кожения му панталон.
— Имам нужда да бъдеш в мен, побързай… нуждая се от теб.
— Мамка му, Мери, имаш ме… — В мига, в който ръката й докосна пениса му, гърбът му се изви в дъга и той изкрещя. Името й? Нещо за Скрайб Върджин? Ругатня? Отново, сякаш някой го беше грижа. — Нека те…
В следващия миг тя вече беше слязла от полицата и бе до хълбоците му, изтласквайки го назад, докато той не се блъсна в нещо толкова силно, че консерви със супа се търкулнаха по пода така, сякаш се бояха за живота си.
— Мееееееееееееееееери…
Устата й пое дълбоко ерекцията му и въпреки че топлото, влажно обгръщане бе невъобразимо чувствено, още по-еротична бе мисълта, че тя го желае толкова отчаяно, че не бе в състояние дори да изчака да си свалят панталоните.
Беше толкова гладна за него, че не искаше да губи нито миг.
Просто трябваше да го има.
Обвързаният мъж в Рейдж изръмжа от задоволство, звярът се размърда под кожата му по един хубав начин… и, о, да, той свърши.
Господи, свърши и още как. Мери продължаваше да го изцежда, докато той не се отпусна безсилно, след което седна назад и облиза устните си, и Рейдж почувства как част от него се завръща част, която от известно време му беше липсвала, а той дори не бе забелязал. Тя все още го желаеше. Все още имаше нужда от него. И имаше нещо в тази връзка, което го изпълваше.
Време бе да й върне услугата. Изръмжа и се хвърли отгоре й, поваляйки я върху дървения под, целувайки я и вкусвайки себе си. Смъкна панталона й, свали своя до средата на бедрата си и като се отпусна по гръб, я сложи върху себе си.
Мери се отпусна тежко върху възбудата му и двамата изкрещяха едновременно. А после тя се приведе напред, подпря ръце до главата му и започна да движи таза си, ерекцията му влизаше и излизаше от женствеността й, телата им се блъскаха едно в друго; очите на Рейдж не се откъсваха от нейните, които го гледаха със смесица от яростна решителност и пълно обожание.
Все още не беше свалила палтото си и то се развяваше около нея, и макар че Рейдж копнееше да види гърдите, шията, корема, женствеността й, беше прекалено погълнат от мига, за да е в състояние да контролира ръцете или мислите си.