Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
Пусна чешмата, взе кърпата за ръце, която беше изпрал и сгънал предишния ден, и я пъхна под студената струя. След това избърса кръвта, която капеше от ноздрите му, преди да стисне носа си със студения компрес и да отметне глава назад.
Доста дълго остана така, бършейки петната върху фината си памучна риза. „Оксиклийн“, реши. Щеше да започне с него, защото в кръвта имаше белтъчини. А после щеше да продължи с белина, преди да изхвърли проклетото нещо, ако се наложеше.
Когато кървенето най-сетне спря, той взе кърпата със себе си и отиде в кухнята. Където обутите му в лачени обувки крака едва не се подкосиха.
Беше миризмата във въздуха. Питателна и пикантна, и все пак деликатна, смесицата от подправки, екзотична за небцето му, свикнало с храната на Древната страна, накара корема му да изръмжи от глад.
Португалска храна. Приготвена от автентична, любяща, макар и малко войнствена ръка.
Той затвори очи. Бабата на Марисол беше готвила много ястия за него и братовчедите му, преди да си замине, и двамата очевидно бяха извадили едно от тези ястия, грижливо опаковани и замразени във фризера.
— Искаш ли да се присъединиш към нас? — попита Ивейл, докато чакаше край микровълновата. — Или само ще си стоиш там и ще се плещиш.
Асейл се отърси.
— Вярвам, че думата, за която си мислиш, е „блещиш“.
— Поглеждал ли си се наскоро в огледалото? — попита другият мъж в същия миг, в който откъм печката се разнесе звън. Той отвори вратичката и отнесе препълнената си чиния до масата. — Изражението ти не би могло да се нарече дружелюбно.
— Което е дефиницията на „блещая“. И не бива да ядеш това.
— Защо не? — попита Ерик, докато лапваше първата хапка. — Аааах, майсторски приготвено.
— Действително — съгласи се близнакът му. — Безмилостно майсторски.
— И отново това не е думата, която търсиш. — Асейл се въздържа да обясни, че не бива да ядат от тази храна, защото тя щеше да свърши и тогава единственото, което щеше да му остане от Марисол, щеше да бъде… — Аз ще се оттегля за през деня.
— Adieu — каза Ерик.
— Наскоро — добави Ивейл.
— Искаш да кажеш „доскоро“, скъпи ми братовчеде.
Асейл отиде в пералното помещение, където пусна окървавената кърпа в машината, свали сакото си и съблече изцапаната риза.
И двамата му братовчеди погледнаха петната, но не казаха нищо.
Нямаше смисъл от думи.
Докато прекосяваше кухнята с голи гърди, наметнал сакото на раменете си, Асейл каза, без да се обръща към никого специално:
— Смятам да наема доген. Някой, който има опит в грижите за едно домакинство. Започвам да се уморявам от пране и бърсане на прах.
— Сигурен ли си, че това няма нещо общо с намаляването на запасите от замразена храна?
Асейл погледна към Ерик.
— Мисля възможно най-скоро отново да те изпратя в подземието на Нааша. Предпочитам те мълчалив, дори ако брат ти се отнася с езика като касапин с прасе в кланица.
Асейл се отправи към стълбите и изчака да завие зад ъгъла, преди да разтърка болката в гърдите си.
Щеше ли някога липсата на онази човешка жена да престане да боли толкова?
Докато чакаше своята Мери да се върне от работа, Рейдж обикаляше около масите в билярдната с щека в ръка, а умът му отново бе в онзи празен парцел. При малкото момиченце.
Човече, съдбата може да бъде истинска кучка, помисли си.
— … говорих с него току-що. — Вишъс се наведе над масата и подреди топките за следващата игра — Искаше да знае дали се нуждаем от оръжия.
Рейдж се намръщи, опитвайки да се съсредоточи.
— Мислех, че Асейл е наркодилър?
— Очевидно разширява дейността си. — Вишъс взе парче креда и натри върха на щеката си. — Какво мислиш?
— Новият клас ученици скоро ще пристигне, нали?
— Да.
— Навярно не би било лоша идея да пробваме с поръчка на известно количество автоматични пистолети.
— И аз това си мислех.
Рейдж подпря хълбок на масата, докато Ви се наведе и вдигна металния триъгълник. Разноцветните топки се търкулнаха във всички посоки, а той поклати глава.
— Видя ли пушката за слонове, която Ивейл носеше в „Браунсуик“?
Диамантените очи на брат му се повдигнаха.
— И още как. Трябва и ние да се докопаме до една такава.
— Заради принципа. Само си помисли за упражненията с нея.
— Аха. Бихме могли да закачим една малка кола за гърба на Ласитър и да го накараме да обикаля около басейна…
— Хей — обади се падналият ангел от един от диваните. — Аз съм тук, задници такива.
Рейдж му хвърли един поглед.