Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
Мери отново се обърна. Бити гледаше напред, веждите й бяха високо вдигнати, върху личицето й бе изписана изненада.
— Не се шегува — измърмори тя. — Дори ако не обичаш сладолед, да го видиш как изяжда всичко това, е истинско преживяване.
— Те имат номера ти? — попита момиченцето.
— Абсолютно. Задължително е за всички от персонала. А аз никога не се разделям с телефона си, дори когато спя… и определено не и когато излизам някъде.
— А ако все пак се тревожиш, че бихме могли да пропуснем нещо — Рейдж вдигна собствения си телефон, — ще им дам и моя номер. А брат ми Вишъс ще се погрижи да имаме най-доброто покритие в града. Никакви мъртви зони. Освен ако не си в близост до Ласитър, но това е по-скоро умствен проблем, отколкото нещо с мрежите.
— Ъм… Ласитър?
Рейдж кимна.
— Аха. Той е трън в задника… ъ, мамка му… искам да кажа, съжалявам, не би трябвало да казвам „задник“ пред теб, нали? Нито пък „мамка му“. Нито всички останали лоши думи. — Той се чукна с пръст по главата. — Трябва да го запомня, трябва да го запомня. Както и да е, Ласитър е паднал ангел, който ни се лепна. Като дъвка на подметката. Само дето не мирише на ягоди, обсебва дистанционното на телевизора и редовно се питаш: „Наистина ли това е най-доброто, което Създателят е в състояние да направи с един безсмъртен?“. Има най-ужасния вкус за телевизионни предавания, който би могъл да си представиш… но поне не е пристрастен към „Бонанза“… Някога гледала ли си дванайсетчасов маратон на „Спасен от звънеца“? Е, добре де, вероятно бяха само седем часа и не е като да не можех да си тръгна… обаче, казвам ти, същинско чудо е, че се спасих, без способността ми да си обувам панталоните да пострада…
То се случи именно тогава. И Мери сигурно щеше да го пропусне, ако по някаква щастлива случайност не беше избрала точно този момент, за да се обърне и да провери дали Бити все още слуша.
Момиченцето се усмихна.
Не беше някоя широка усмивка, нито пък се разсмя, ала крайчетата на устните му определено се повдигнаха.
— Ще ми разкажеш ли още? — помоли то, когато Рейдж спря, за да си поеме дъх. — За другите, с които живееш?
— Разбира се. Абсолютно. Значи, шефът ми, кралят… твоят крал, има голдън ретривър на име Джордж, който му помага да се придвижва. Рот е сляп… но винаги знае точно къде се намираш в стаята. Има страшни сетива. Обича агнешко и въпреки че ще го отрече, изглежда твърдо решен да изяде всички зеленчуци. Така де, по време на храненията поглеждаш към него и… нали разбираш, чинията му винаги трябва да е подредена по един и същи начин, месото, въглехидратите и зеленчуците винаги на едно и също място, защото нали не може да вижда. Както и да е, ясно е, че мрази проклетите му зеленчуци, обаче ги изяжда до последния. Откакто му се роди син, Малкия Рот. Детето сега е на колко? — Рейдж погледна към Мери. — Мери, спомняш ли си?
Ала Мери не слушаше подробностите на разговора им. Беше се облегнала в седалката и оставяше бъбренето на Рейдж за живота им да я залее.
За първи път от месеци насам се беше отпуснала.
— Мери?
Тя обърна глава към него и се усмихна.
Толкова те обичам, оформиха безмълвно устните й на светлината на таблото.
Гърдите на Рейдж се издуха около дванадесет пъти повече от обикновено, а красивото му лице грейна от самодоволство така, че бе истинско чудо как не огря целия квартал.
— Както и да е — продължи, докато поднасяше ръката й към устните си, за да целуне опакото на дланта й. — Имаме котарак на име Бу. Дойде при нас с Бет, която е шелан на Рот и твоя кралица. А пък един от лекарите ни има състезателен кон, който вече е стар и не се състезава. Предпочитам да не се замислям много-много за това, че Вишъс притежава хамстери. Не, не, по-добре да не говорим за това и не, абсолютно няма да ти обясня…
Мери затвори очи, оставяйки историите и баритонът му да я обливат като вълна. По някаква причина мислите й се върнаха към едно друго пътуване в тази кола, в самото начало на връзката им, когато бяха свалили стъклата и бяха надули „Тъкачът на мечти“, а тя бе подала глава през прозореца, наслаждавайки се на вятъра в лицето и косата си, докато се носеха главоломно по пътя.
Хубаво бе да знае, че след всичкото това време Рейдж все още притежаваше способността напълно да й завърти главата.
33.
Асейл се дематериализира в задната част на имението си, до гаража. Един след друг братовчедите му се присъединиха към него.
— О, Съдби, радвам се, че все още се държите на крака. — Приближи се до входа през кухнята и въведе кода. Докато механизмът се освобождаваше, той хвърли поглед през рамо. — Подозирам, че имате сериозна нужда от течности.