Седмият печат

сградата, но Томаш слезе един етаж преди това.

Кафенето.

Огромни стъклени прозорци образуваха стената на кръговия коридор на третия етаж. Отвъд стъклата

се разстилаше уникалната панорама на града - морето, навлизащо в сушата чрез безброй заливи и

заливчета, белите бетонни сгради, островите, потънали в зеленина. От едната страна се виждаха Сините

планини, от другата бе Ботаническият залив, а долу — изящната плетеница от улици, сгради и

съоръжения с модерна архитектура.

- Как е, Казанова?

Гласът, който долетя от една от масите, имаше специфичен оттенък, който Томаш не можеше да

сбърка.

- Здравей, Филипе. Отдавна ли си тук?

Стиснаха си ръцете и Томаш се настани на стола до един голям прозорец.

- Дойдох преди малко - каза приятелят му, прокарвайки пръст и по светлите си къдрави коси. - Нали не

са те проследили?

- Наист ина ме следят - каза Томаш приглушено.

Филипе се огледа неспокойно наоколо.

- Кой?

- Не знам. Но успях да го заблудя.

- Сигурен ли си?

- Да. Повече не го видях.

- Но как са те открили?

- Не знам.

- Да не б и да са те усетили, като си се качвал на самолета?

- Мисля, че не.

- Мислиш или си сигурен?

Томаш се прозя, явно джет лаг синдромът си казваше думата.

- След онова, коего се случ и в Сиб ир, вече не съм сигурен в нищо. Но се постарах да залича следите

си. Отидох до Фаро с кола, отгам хванах самолет за Лондон, после заминах за Франк фурт и едва след

това си купих билет за Сидни, два часа преди полета.

- С кредит на карта ли?

- Кеш.

- Какво име посочи за полета и тук, в хотела?

- Розендо.

- И нямаш проблеми, така ли?

- Да, това е фамилното м и име по майч ина линия. Томаш Розендо Нороня е името м и в лич ните

документи.

Филипе въздъхна.

- Слава на Бога. - Отпусна се на стола и от пи от чашата със студена вода, коят о взе от масата. -

Разкажи ми какво стана, след като се разделихме на Байкал.

- Те убиха Надя.

- Знам. Но как стана това?

- Хванаха ни сутринта до езерото. Опитахме да избягаме в гората, но те ни откриха. Пръснаха и

главата с един изстрел. - Потръпна. - Беше ужасно.

Останаха за момент мълчаливи, зареяли поглед из града, кой то се беше ширнал пред тях. От

разстояние всичко изглеждаше някак незначително, лишено от смисъл.

- Горката Надя - прошепна Филипе. - Вината е моя, аз я въвлякох в това.

Томаш се прокашля.

- Защо всъщност ми определи тази среща? Знаеш не по-зле от мен, че е опасно.

Приятелят му го изгледа изненадан.

- Нали искаше да се срещнеш е мен?

- Естествено - побърза да каже Томаш. - Но макар и неволно, аз продължавам да съм заплаха за теб.

Виж какво стана в Сибир.

- Нали си взел мерки?

- Взел съм, разбира се. Вече ти казах. Но самият факт, че сме заедно, вече е риск, не е ли така?

- Очевидно.

- Тогава защо м и определи тази среща?

- Защото имаме нужда от теб.