Сянката на планината

още две седмици, докато приключи със сделката.

— Не съм лигла! — сопна се Дивя и му се изплези. — Нямам дори капка търпение тоя

период да изтече, казвам ти!

— Ти току-що изплези ли ми се? — стъписа се Навин.

— Каквото повикало, такова се обадило! — нацупи се тя.

— Да, ако си на четири годинки.

— И значи… — намесих се. — Какво стана с Уилсън?

— Знаех, че си тук — отвърна бързо Навин. — Един от гостите на партито горе каза, че

те видял на влизане и че вечеряш с Ранджит Чудри. Помислих си, дали това може да е

единственият шанс да приключим с тази работа, и затова казах на Уилсън да ни изчака

навън, край вълнолома. В момента е там. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че трябва да поговорим с този тип. Ако е такъв, за какъвто се представя, трябва да го заведем при Зодиакалните Джорджовци. Дивя, ще останеш ли тук с моята

приятелка Лиса?

— Недей да започваш и ти! — изръмжа тя.

— Ето заради това се карахме преди — обясни Навин. — Казах й, че ако ти поискаш да

отидеш с мен при Джорджовците заедно с този Уилсън, тя трябва да остане тук в хотела, на

сигурно място. Обаче тя не ще и не ще!

— Майтапиш ли ми се нещо? — сопна се тя. — Най-интересното, което се случва от

намнайсет милиона години — да отидем с този човек загадка при тия Зодиакалните, които и

ще да са, а ти искаш да седя тук и да чакам като послушно момиченце? Е, няма да стане! Аз

съм непослушно момиче. Идвам с вас.

Погледнах Навин. Полуусмивката му и примиреното свиване на рамене ми показаха

доколко е свикнал да й отстъпва, откакто се движеха заедно.

— Добре. Изчакайте тук да се обадя на Лиса.

Върнах се на масата и с ръце на облегалката на стола й се наядох, за да й пошепна на

ухо. Обясних й ситуацията, а после се извиних на всички.

— Дами и господа, съжалявам, но ме извикаха спешно, свързано е с приятел. Моля да ме

извините.

— Разбрахме се да вечеряме с Ранджит! — извика вбесено Лиса.

— И ако не си забелязал, тъкмо това правим в момента. — Да, но…

— Просто е невъзпитано! — отсече тя.

— Спешно е. Заради Скорпиона е, Лиса.

— Затова ли си тръгваш? — попита сърдито тя. — Или защото Карла я няма?

Втренчих се в нея — стана ми болно, без да зная точно защо. Скорпиона и Близнака ни

бяха приятели и това беше важно за тях.

Тя също се втренчи право в мен — очите й не издаваха нищо освен гняв.

Мълчанието наруши Ранджит.

— Е, много жалко, че си тръгваш, Лин. Но бъди спокоен, Лиса ще е в сигурни ръце. А ти

може да се върнеш от твоя… належащ повод… навреме за десерта. Смея да кажа, че няма да

си тръгнем скоро.

Той ме погледна с открита и естествена усмивка, както винаги. Лиса не помръдна.

— Сериозно — каза Ранджит и захлупи с дланта си ръката на Лиса на масата. — Ще

направим всичко по силите си, за да забавляваме Лиса. Не се тревожи.