Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Ти си тоя, дето заговори по работа — отвърна Клиф, размаха чашата си и поля
пъстрите гривни на Шена с малко вино.
— Ти имаш ли някакво лично мнение за случилото се с Авинаш? — обърна се Лиса към
Клиф. — Като се има предвид, че това се е случило на сто и петдесет метра от вашето
киностудио и че Авинаш е танцувал в три от филмите ви?
— Лин — намеси се бързо Чандра. — Помагай! Ти какво мислиш? Прав съм, на? Ако
направим такъв филм, по седалките ще се лее кръв. Не бива без нужда да дразним и да
оскърбяваме… чувствата на която и да било общност, нали така?
— Това си е ваша работа, момчета, не е моя. Вие двамата притежавате кинокомпанията, Ранджит — вестниците и нито едно от тези неща няма нищо общо с мен.
— Стига де — възкликна Ранджит, поглеждайки към Лиса. — Да чуем какво мислиш
честно за това, Лин.
— Вече ти дадох честен отговор, Ранджит.
— Моля те, Лин! — настоя Лиса.
— Добре. Някой някога е казал, че културата на всяка човешка общност е обратно
пропорционална на способността на общността да бъде подбудена към насилие от
публичните изказвания или от онова, което хората вършат в частния си живот.
— Аз нямам… абсолютно… никаква представа… какво значи това, мамка му! — зяпна
Клиф.
— Значи, че културните хора не се дразнят от онова, което хората заявяват публично или
вършат насаме у дома си. Дразнят се некултурните.
— Но… какво значи това за мен! — попита ме Чандра.
— Значи, че съм съгласен с теб, Чандра. Не бива да снимате тази история.
— Какво? — ахна Лиса.
— Виждаш ли? — размаха чаша Клиф. — Прав съм!
— Защо не, Лин? — попита Ранджит с угаснала чаровна усмивка.
— Тази борба не е тяхна.
— Казах ти аз! — усмихна се подигравателно Клиф.
— Но това е важно, не си ли съгласен, Лин? — Ранджит питаше мен, но погледна
навъсено Лиса.
— Важно е, разбира се. Човек е убит предумишлено и то не заради нещо, което е сторил, а заради това какъв е бил. Но тази борба не е тяхна, Ранджит. Те не вярват в нея, а Авинаш
заслужава с това да се заемат вярващи.
— Миналата седмица беше Авинаш — заговори Лиса, като ме гледаше сърдито. —
Следващата седмица може да пребият и палят мюсюлмани, евреи, християни, жени. Или пък
кинопродуценти. Ето защо това засяга всекиго.
— Трябва да се заемеш с нещо само ако вярваш в него — заявих. — А Клиф и Чандра не
вярват. На тях не им пука за Авинаш — без да се обиждате. Тази борба не е тяхна.
— Точно така! — протестира Клиф — Аз искам само да печеля много пари, може би да
спечеля някоя и друга награда и живот да си живея на червения килим. Толкова ли е лошо?
Пристигна първото ястие, беше невъзможно да се разговаря и всички се съсредоточиха
върху малкия рояк сервитьори, които наредиха цяла цветна леха с храна.
Докато сервираха, дойде куриер от рецепцията. Той се поклони на гостите, а после се
наведе и ми прошепна на ухо:
— На рецепцията ви чака господин Навин, сър. Каза, че спешно трябва да говори с вас.
Извиних се и тръгнах към фоайето. Без трудности го намерих — всеки от десет метра би
чул как се карат с Дивя.
— Няма! — провикна се Дивя.
— Толкова си…
— Зарежи! — кресна тя. — Няма да го направя!
— Ей, човек! — въздъхна Навин, щом дойдох при него. — Извинявай, че се натрапих по
време на вечерята.
— Няма проблеми — отвърнах, ръкувах се с него и кимнах на нацупената светска
дама. — Какво става?
— Слизахме от частно парти на осемнайсетия етаж…
— И там купонът тъкмо започваше да тече! — нацупи се Дивя.
— На тоя купон тъкмо щеше да нахлуе полицията заради безредици — поправи я
Навин. — Затова си тръгнахме. И кой се качва в асансьора на слизане? Не друг, ами нашият
тайнствен мъж…
— Господин Уилсън.
— Същият.
— Говорихте ли?
— Не можах да устоя. Знам, че се разбрахме да изчакаме и да поговорим с него заедно, обаче все едно сам Бог ми даде тази възможност и затова реших да се възползвам.
— Какво каза?
— Казах му, че Джордж Скорпиона ми е приятел и знам, че той го издирва. Попитах го
за какво става въпрос и защо души като куче за него?
— И?
— Той е адвокат — намеси се Дивя.
— Ще ме оставиш ли аз да го разкажа, ако обичаш? — изскърца със зъби Навин. —
Каза, че бил адвокат и носел важно известие за Скорпиона, само че го нарича господин