Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Тръгвай де! — подкани ме Лиса. — Щом е важно, тръгвай. Вгледах се в тях, взрях се в
Ранджит и в събраните им ръце на масата. Извратен и напълно искрен инстинкт ме
подтикваше да ударя един на Ранджит. Където ми падне.
Сбогувах се и тръгнах. Знаех, че ако се бях подчинил на порива си, ако бях измъкнал
Ранджит от хотела, бях му теглил един бой и го бях тикнал обратно в неговия змиярник, животът на всички ни щеше да стане по-хубав и по-безопасен, а може би дори и неговият
собствен.
Но не се подчиних. Издигнах се над нещата. Постъпих правилно. Аз бях по-
благородният. Случва се понякога. И Съдбата тази нощ написа нова глава за всички ни върху
обсипаните със звезди страници на мрака.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
НАВЪН РЕЗКИТЕ ПОРИВИ НА ВЯТЪРА вдигаха над залива тънка водна мъгла и
застилаха широкия път с блещукащи воали от фина влага. Мусонът се готвеше за ново
нападение над града и трупаше облаци по целия хоризонт над морето.
Адвокатът, господин Уилсън, се беше облегнал небрежно на високия до под кръста
каменен парапет на вълнолома. Бе с тъмносин костюм, дългите му бледи пръсти стискаха
чадър и мека шапка. Вратовръзка пристягаше яката на чистата му бяла риза. Отчаяните и
обезверени адвокати често се бесят на своите делови вратовръзки. Гледах Уилсън и се чудех
на тази професия, надянала си примка на шията.
Щом приближих, разбрах, че косата му е сребристобяла, докато слабото му, без нито
една бръчка лице бе на около трийсет и пет годишен мъж. Очите му бяха с мек син цвят, който сякаш се просмукваше в бялото около тях — синьо навсякъде. Те искряха — вероятно
от смелост, а може би просто от добро настроение. При всички случаи ми хареса как
изглеждаше.
— Това е Лин, господин Уилсън — запозна ни Навин. — Наричат го още Шантарам.
— Приятно ми е. — Уилсън ми подаде визитна картичка: Е. К. Уилсън.
От нея ставаше ясно, че работи за партньорска юридическа фирма с офиси в Отава и
Ню Йорк.
— Доколкото разбирам от господин Адеър, вие ще ме заведете при господин Брадли, господин Джордж Брадли — каза Уилсън, след като прибрах визитката в джоба си.
— Доколкото разбирам, вие можете да ми кажете какво, по дяволите, искате от него —
отвърнах спокойно.
— Ама, че му го каза! — разсмя се Дивя.
— Млъкни, ако обичаш! — изсъска Навин.
— Ако действително сте приятели на господин Брадли…
— Лъжец ли ме наричате, господин Уилсън? — попита Навин.
— Казвам се Евън — отвърна спокойно Уилсън. — Евън Уилсън. И изобщо не се
съмнявам в думите ви. Казвам просто: като приятели на господин Брадли ще разберете, че
каквато и работа да имам с него, това са негови частни дела.
— И ще си останат частни — съгласих се аз. — Толкова частни, че така и няма да го
видите, ако не ми дадете някаква представа за какво ви трябва. Джордж Скорпиона е нервен
човек. Ние си го харесваме такъв. Не го безпокоим без причина. Разбирате, нали?
Уилсън впери очи в мен, невъзмутим и решителен. Неколцина минувачи, излезли на
разходка въпреки вятъра и задаващия се дъжд, ни подминаха на широкия тротоар. Две
таксита спряха до нас с надеждата да ги наемем. Инак улицата бе пуста.
— Повтарям — заговори най-сетне Уилсън спокойно, но твърдо. — Това е частно…
— Стига! — сопна се Дивя. — Вие двамата защо просто не го смелите с ритници тоя?
Ако му теглите един здрав бой, бързо-бързо ще проговори.
Уилсън, Навин и аз се обърнахме и се взряхме в дребната стройна светска лъвица.
— Какво? — възкликна тя. — Хайде де, разкатайте го!
— Редно е да ви предупредя, че взех предпазни мерки и наех услугите на охранител от
хотела. В момента той стои до паркираната кола и ни наблюдава.
Двамата с Навин се обърнахме. На пет метра от нас в тъмното стоеше бияч от хотела в
черен костюм. Познавах го. Казваше се Манав.
Господин Евън Уилсън бе допуснал грешка, защото не знаеше правилата тук. По онова
време щом ти трябваше лична охрана, наемаш професионалист — което означаваше или
гангстер, или полицай, свободен в момента. На такива като Манав не им плащаха достатъчно
да поемат истински рискове. Като нископлатени работници тях нямаше кой да ги пази, ако
станеше нещо. Пострадаха ли, те нямаха застраховка и не можеха да осъдят никого. А ако те