Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
лимузина. Няма как. Охраната и парите вървят в комплект като чантата и обувките.
— Ох, не! — изстена Скорпиона.
— А за пръстите и ушите си прав — додаде Дивя. — Обаче похитителите ползват
куриери, а не пощата.
— Ох, не!
— Знам за един случай, когато отрязаха всички пръсти без един и чак тогава
семейството плати откупа.
— Ох…
— Дивя, моля те! — въздъхна Навин.
— При друг случай на жертвата му отрязаха и двете уши. Трагедия! Наложи се да си
раздаде колекцията от дизайнерски очила.
— Ох…
— Дивя!
— И шапките вече никога не му стояха както преди — размишляваше Дивя. — Но пък
поне го върнаха. И още си е богат.
— Дивя, никак не ни помагаш! — отсече Навин.
— Моля? — сопна му се тя. — Доколкото виждам, в този разговор участват само двама
милионери — господин Брадли и госпожица Аз. Ехо? Значи аз единствена притежавам
компетенцията да говоря за отвличания на богати жертви, на?
— Ох, не! — изстена Скорпиона.
— Къде е купонът? — попита Близнака, като не спираше да танцува.
— Позволих си волността да резервирам апартаменти в хотел „Махеш" на моя етаж —
обяви Уилсън. — Надявах се рано или късно да успея да ви издиря и да успея да ви предложа
нашето гостоприемство. Освен това моята фирма уреди незабавно да ви се открие кредитна
линия, господин Брадли, която да използвате, докато всички юридически въпроси се уредят
и получите наследството си в пълен размер.
— Това е… това е изумително! — заекна несигурно Скорпиона. — Кредитна линия?
— Каква е сумата на кредита? — попита Близнака.
— Сложих на дискреционната[47] ви сметка сто хиляди долара. Имате незабавен достъп
до тях.
— Този човек ми харесва! — рече тихо Близнака. — Скорпион, дай му още един милион
долара.
— Надяваме се да продължите да се възползвате от услугите ни, господин Брадли —
каза Уилсън. — Както покойният ви прачичо Джосая Брадли ги използва в течение на много
години. Ние сме напълно подготвени да ви предложим възможно най-добрите
професионални съвети относно управлението на наследството ви. Изцяло сме на вашите
услуги.
- Какво чакаме? — провикна се Джордж Близнака. — Да тръгваме!
— Ами багажа ни? — попита Джордж Скорпиона и се огледа към хотел „Франтик".
— Имай ми вяра! — Дивя прихвана Скорпиона подръка и го поведе към чакащите
таксита. — Ще пратиш прислужник да ти го донесе. Отсега нататък прислугата ще върши за
теб всички досадни задължения.
— Уиски! — извика последвалият ги по петите Близнак и се овеси на рамото й.
— И продължителен душ — додаде тя.
— И шампанско!
— И още един душ.
— И кокаин! Ей, сетих се! Дайте да объркаме кокаина с шампанското!
— Почваш да ми харесваш — отбеляза Дивя.
— А ти вече ми харесваш — отвърна Близнака. — Нека купонът започне!
— Вие, разбира се, също ще дойдете с нас, нали, господин Уилсън? — Дивя прихвана
подръка и него.
— Простете моята недискретност, госпожице…
— Девнани. Дивя Девнани. Наричайте ме Дива. Всички така ми казват.
— Простете моята недискретност, госпожице Девнани — усмихна се Уилсън, без да се
опитва да освободи ръката си от нейната, — но не посъветвахте ли приятелите си преди
няма и половин час да ме смелят с ритници!
— Глупаво момче! — сгълча го тя. — Това беше, преди да разбера, че се разпореждаш с
имущество на стойност трийсет и пет милиона долара. И ми казват Дива, помниш ли?
— Много добре, госпожице Дива. С удоволствие ще изпия с вас една чашка, за да го
отпразнуваме.
След краткия обратен път до хотел „Махеш" Уилсън взе ключовете от стаите и се
договори с администратора да дойде в апартамента на Джордж Скорпиона след час, за да
регистрира новите гости.
Канеше се да напусне рецепцията, когато аз го прихванах за лакътя.
— Възнамерявате ли да подадете оплакване? — попитах го тихо.
— Оплакване ли?
— Срещу Манав.
— Манав?
— Вашият бодигард.
— А, той ли — усмихна се Уилсън. — Доста нехайно се отнесе към задълженията си.
Но… мисля, това беше, защото знаеше, че с вас и младия господин Навин аз съм в сигурни
ръце, макар да ме изложи на риск в лицето на госпожица Дива.
— Като „не" ли да го разбирам?
— Да, действително означава „не", сър. Няма да подам оплакване срещу него.