Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Отдавна ли играете? — попита Лиса Симпъл, когато чашите отново изтропаха на
масата.
— О, да — отвърна Симпъл.
— Започнахме още преди месеци — додаде Моника.
— Вече са ветерани — завали език Клиф. — Още един тост! За бизнеса, който ни прави
богати!
— За шоубизнеса! — съгласи се Чандра.
— За творческия подход в счетоводството! — поправи го Клиф.
— За това несъмнено ще пия! — засмя се Чандра и чукнаха чашите.
На масата донесоха панери с пакода и кашмирска паратха.
— Позволих си самоволието да поръчам — рече Ранджит. — Има месни ястия за Клиф, Лин и Лиса и богат избор от вегетариански блюда за всички останали. Моля, заповядайте!
— Чандра — продължи Ранджит, когато започнахме да се храним. — Случайно да си
видял статията в моя вестник миналата седмица? Онази за младия танцьор гей, убит близо
до вашето студио?
— Той друго освен договори не чете — отвърна Клиф и си наля още една чаша червено
вино. — Но аз я видях. Всъщност моята секретарка я видя. Разрева се като бебе, направо си
изплака очите, а като я попитах какво има, ми прочете статията на глас. Та какво за нея?
— Мислех си, че от това би излязъл добър сюжет за филм — отвърна Ранджит и подаде
панера с пакода[45] на Лиса. — Моят вестник би го подкрепил, ако го заснемете. И бих
вложил пари в него.
— Адски добра идея! — съгласи се Лиса.
— Значи, ето за какво била тази вечеря — рече Чандра.
— И какво, ако е? — усмихна се чаровно Ранджит.
— Зарежи! — изломоти Чандра и се задави с една хапка. — Ти за луди ли ни имаш?
— Изслушай ме — настоя Ранджит. — Един от моите колумнисти, приличен писател, който има вече няколко сценария за вашите конкуренти…
— Ние нямаме конкуренти — намеси се Клиф. — Ние сме на върха на хранителната
киноверига и мятаме кокосови орехи по другите долу в ниското!
— Както и да е — упорстваше Ранджит, — този млад сценарист се е запалил по
историята. Вече е започнал да пише сценарий.
— Този тип, танцьорът, е бил глупак — рече Клиф.
— Този тип, танцьорът, си имаше име — рече тихо Лиса. Държеше се спокойно, но
знаех, че се е ядосала.
— Да, разбира се, той…
— Казваше се Авинаш. Беше блестящ танцьор, преди тайфа пияни бандити да го
пребият до безсъзнание, да го залеят с керосин и да му драснат клечката.
— Както казах… — заговори Клиф, но партньорът му продуцент го накара да млъкне.
— Виж, Ранджит — рече нервно Чандра. — На страниците на твоите вестници можеш
да се правиш на герой и да пишеш за тоя клет младеж…
— Авинаш — намеси се Лиса.
— Да, да, Авинаш. Можеш да пишеш за него, да поемаш рискове и всичко да ти се
разминава. Но бъди реалист. Ако заснемем филм по този сюжет, ще ни преследват. Ще
затворят кината.
— Ще подпалят проклетите кина! — додаде Клиф. — И ще загубим чували пари за
едното нищо.
— Някои истории, струва ми се, са толкова важни, че трябва да поемаме рисковете, които предполага разказването им — меко отбеляза Ранджит.
— Не е само заради рисковете за нас — отвърна разумно Чандра. — Помисли си. Ако
направим такъв филм, ще настанат размирици. Може да нападнат кината. Както каза Клиф, може дори и пожари да има. Може да загинат хора. Струва ли си да се поеме такъв риск само
за да се разкаже една история?
— Един човек вече загина — процеди Лиса през зъби. — Танцьор. Танцьор с чудна
дарба. Гледал ли си го някога в Националния център за сценични изкуства?
Клиф се задави с виното и обсипа масата с пръски.
— Националният център за сценични изкуства? — изсумтя той презрително. —
Единственото изкуство, интересуващо Чандра, се изпълнява от хубавици на приглушена
светлина — не е ли тъй, братко?
Чандра Мехта се размърда неловко.
— По-полека с пиенето, Клиф. Тази вечер много рано почна.
— Говори за себе си. — Партньорът му го изгледа сърдито и си наля още една чаша
вино. — Тревожиш се, че ще кажа на Ранджит как според мен бутафорната му кампания е
свързана повече с политическите му амбиции, отколкото с Авинаш, мъртвия танцьор?
Ранджит трябва да се тревожи, не ние. Ние всеки ден купуваме страници във вестника му.
— Защо не зарежем работата на работните места? — пусна тънка Усмивка Ранджит.