Следотърсачът [Pathfinder - bg]

По време на цялото пътуване, след като дадоха на Риг сухи дрехи и вече не се налагаше да го приковават към шпиони, убийци или други Талисковци, го оставиха съвсем сам. Някой член на екипажа, всеки път различен, му носеше сутрин храна на поднос, която трябваше да му стигне за целия ден. Внасяха я под бдителните погледи на двама войници, които не казваха нищо и не позволяваха нито на Риг, нито на члена на екипажа да говорят.

Риг изяждаше топлата храна на закуска, а после изчакваше, за да изяде и останалото — въпреки че разни неща повяхваха — щом чуе звуците от закотвянето на гемията вечер. Храната беше прилична, според критериите на речния превоз — сигурно изпращаха от време на време малки лодки до брега, за да докарват пресни плодове и зеленчуци, защото те не липсваха. Два пъти дневно — веднага щом се събудеше и използваше нощното гърне, и още веднъж, когато му се стореше, че наближава време за вечеря (а той никога не бъркаше), Риг обикаляше около стаята с ритмична крачка, докато сърцето му затупти по-бързо, а дишането му се учести, и продължаваше така половин час. Сутрин обикаляше в едната посока, а следобед — в обратната.

Когато онези извън каютата получаваха обяда си, той не ядеше, а правеше упражненията, които Баща му го бе научил да включва в дневния си режим, за да поддържа силни мускулите, които не използваше в текущата работа. И тъй като в момента не вършеше никаква работа, правеше всичките упражнения.

Спеше добре, два пъти дневно по четири часа. Отдавна беше усвоил номера да определя колко време ще спи и да се събужда по желаното време. Затова след закуска и после отново след вечеря лягаше да спи. Това означаваше, че следобед и в дългите тихи часове сутрин беше напълно буден. Грижеше се да не заспива, като не лежеше в леглото, освен когато дойдеше време за сън, и сменяше позата си — ту седеше на стола, ту на пода, ту стоеше прав, дори понякога заставаше на ръце или на челна стойка, като се подпираше на стената. Сам си беше възложил задачата да мисли. Тъй като временно беше безпомощен и лишен от всякаква способност да получава нови сведения или да влияе върху събитията, за него бяха важни само две неща: да види какво може да научи от сведенията, с които вече разполага, и да се опита да се научи как да разшири способностите си да вижда дирите до умението, което бяха овладели заедно с Умбо, което сега приятелят му очевидно се бе научил да прилага и сам. Знаеше, че тази мисъл е недостойна, ала не можеше да се сдържи: „Щом Умбо го можеше сам, макар и никога да не бе виждал диря, то несъмнено и аз мога да го правя сам“.