Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— ДПБПП — обади се с преднамерено небрежен глас Соума, очевидно вживял се в ролята на опитен професионалист. А Харди се запита дали този младеж има представа какво означава „доживотна присъда без право на помилване“ за човек на неговите години, какъвто е Греъм. Едва ли… Явно Соума е от онези болезнено амбициозни юристи, които мислят единствено как да се докопат до нашумели процеси и как да ги спечелят… Това си личеше отдалеч — момчето показваше явни признаци на тестостеронно натравяне и битката с него се очертаваше като доста тежка…
На всичкото отгоре в предстоящото дело се намесваше и личният елемент. А това означаваше, че ако Соума има акъл (очевидно го имаше), от него могат да се очакват и доста номера в съдебната зала, директно пред заседателите…
Но тук, на Белдън Али, двете страни в нашумелия процес седяха на една маса и беседваха неофициално, дори приятелски. От казаното досега Харди разбра, че още не са открили Греъм, за да го арестуват. Но той добре познаваше Драйсдейл и беше сигурен, че тази среща е организирана по напълно основателни причини. Може би ще се стигне до нова оферта за споразумение…
Или пък Арт се надява да измъкне нещо от него, звънна предупредително звънче в главата на Харди. Я да видим дали е така, рече си той.
— Четохте ли статията в „Тайм“?
Чероне беше направил един наистина майсторски материал. Тласкаше читателя към заключения без нито за миг да прекоси линията, която ги разделя от обвиненията. Според него случаят Греъм Русо е ярка илюстрация на многобройните и неуточнени от закона проблеми, свързани с грижата за възрастните и болни хора, с асистираното самоубийство и правото на хората да изберат доброволната смърт.
Житейските факти бяха умело преплетени с чисто юридическия случай по арестуването и освобождаването на Греъм Русо — връзката между баща и син, отчаяното здравословно състояние на Сал, достъпът на Греъм до морфин и спринцовки… Изчитайки статията от край до край, Харди стигна до заключението, до което бе стигнал всеки непредубеден читател — Греъм Русо е помогнал на баща си да умре по достоен начин…
Наострил ухо за всякакъв вид реакции, Харди стигна и до друго заключение: статията в „Тайм“, подкрепена от изявлението на Барбара Брандт, вече бе създала едно доста категорично мнение сред обществеността. А дори и сред някои представители на юридическата общност, например Фрийман и Мишел… Но двамата юристи на масата му бяха представители на нещо съвсем друго.
Келнерът взе поръчката им за обед, а Харди си поръча еспресо — късо и силно. Изчака го да пристигне, пусна вътре бучка захар и бавно започна да го разбърква.
— Трябва да признаеш, че материалът е страхотен, Арт — подхвърли той.
На тази забележка, точно според очакванията му, реагира отново Соума.
— Вътре са пропуснати доста неща! — отсече младият прокурор.
— Точно така — кимна с готовност Харди. — Имате предвид парите и тъй наречената борба в жилището на Сал, нали? Но аз ще ви кажа нещо — Греъм не е убил баща си заради парите. Това никога не можете да го докажете в съда… — После отново се извърна към Драйсдейл: — Пауъл трябва да държи сметка за този факт, Арт. Всичко останало би било проява на лекомислие…
— Получихме решението на разширения съдебен състав — сви рамене Драйсдейл. — Него едва ли някой ще обвини в лекомислие…
Харди се облегна назад, но лицето му се появи дяволита усмивка.
— Не беше ли ти този, който преди време ме убеждаваше, че ако обвинението прояви достатъчна настойчивост, разширеният съдебен състав ще осъди дори и сандвич с шунка?
— Може би да съм казал такова нещо — кимна Драйсдейл. — Но то се е дължало на младостта ми, на липсата на опит… — На лицето му се появи широка усмивка: — А и винаги има шанс сандвичът с шунка да се окаже виновен, нали?
— Защо не ме осветлиш за причините, поради които водим настоящата приятна дискусия? — вдигна глава Харди. — Дойдохте да ме търсите чак тук, след като спокойно би могъл да ми завъртиш един телефон и да ми заповядаш да ти доведа моя човек…
Драйсдейл докосна с ръка рамото на Соума, чието изражение издаваше нещо средно между готовност да се включи в разговора и да отскочи до тоалетната, после се приведе към Харди:
— Дийн добре обоснова искането си за обвинение, Диз. За разлика от Прат, той се опира на цялата тежест на закона. Но по мое лично мнение, момчето едва ли ще прекара в затвора останалата част от живота си…
Острият поглед по посока на Соума накара младият мъж да си затвори устата.
— И тъй, какво точно искате?