Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави отговори със същото, без да откъсва поглед.
— Ето това — каза тя — е моят алеранец.
Тави отмести поглед от нея и видя, че и двамата призователи се бяха обърнали и втренчено го гледат.
— Ако капитан Демос има някакви въпроси — каза той тихо, — кажете му да ги зададе на мен.
Призователите се спогледаха и едновременно кимнаха на Тави.
Изведнъж той почувства прилив на емоции, идващи отгоре, стремителна вълна от бързо нарастващ страх, паника и ярост.
Тя се стовари върху Тави и той се олюля от силата й. Ръката му сама се насочи към Кайтай и легна на рамото й да я подкрепи, докато тя потръпна и протегна ръка да се хване за него, за да не загуби равновесие.
И двамата призователи издадоха тихи, жални стонове, след което се наведоха още по-ниско към водата. Те възобновиха шепота си, въпреки че сега беше по-силен, по-бърз, почти безумен.
Отгоре, от палубата, се чу отчаян писък.
Тави се обърна и хукна към стълбите, а Кайтай се затича след него. Той не извади меча си — много комично щеше да е, ако загуби равновесие от люлеенето на кораба и се наниже на собствения си меч.
Излезе на палубата и завари моряците трескаво да тичат напред-назад, когато корабните офицери им крещяха команди. Всички се криеха или притичваха от място на място, като хвърляха отчаяни погледи към левия борд.
— Внимавай! — възкликна Арарис. Хвана го за раменете и го прилепи към главната мачта, от страната на десния борд. — Пиратите имат рицар на дърво. И това изчадие на врани е много добро.
Тави кимна и рязко се наведе, така че между него и приближаващия се „Мактис“ се оказа солидното дърво на каютата. Той огледа набързо палубата и се обърна към Арарис:
— Къде е тя?
Раздаде се още един вик, този път от върха на мачтата, и един моряк падна отгоре на палубата, на десетина фута от тях. Стрела беше пронизала гърлото му, окървавеният връх стърчеше от врата му.
Краката и едната му ръка бяха извити под неестествен ъгъл. Морякът издаде няколко зловещи бълбукащи звука и леко потръпна, а кръвта му се стичаше по палубата.
Арарис извади меча си и гневно скръцна със зъби.
— Няма я в каютата й. Сигурно е на носа.
Вратата на каютата се отвори и Ерен показа рижата си глава, оглеждайки се със замъглен поглед.
— Какво? Какво става?
Чу се изсвистяване, трясък и изведнъж друга стрела проби вратата на кабината, точно над резето и толкова близо до ръката на Ерен, че тялото й докосна голата кожа на китката му.
Ерен се взря тъпо в стрелата.
— Ой — хлъцна накрая той и отново заключи вратата.
Тави погледна стрелата и отново разпозна специалното оперение.
— Враните да го вземат — изръмжа той. — Айрис Сокол. Наварис и останалите бандити на Арнос са близо.
Пореден писък дойде от мачтата, въпреки че този път никой не падна на палубата. Кайтай се наведе през Тави и за миг надникна към левия борд.
— Около четиристотин ярда. Стрелецът наистина е добър.
Тави извика към Арарис и му каза какво е видял. Сингуларът избухна в цветущи проклятия.
— Как са ни настигнали?
— Сигурно са използвали рицарите Аери на Арнос — отговори Тави. — Те са запомнили отличителните белези на кораба и не им е било особено трудно да разберат накъде се отправяме. Летели са покрай крайбрежието и са ни проследили, докато накрая са намерили капитан, готов да ни подгони.
— Изглежда нещата се усложняват — каза Арарис. — Останете там. Аз ще отида да потърся Исана.
— Ще отидем заедно — каза Тави.
Той не даде възможност на Арарис да възрази, а просто се втурна напред, движейки се бързо по палубата. Той хвърли бърз поглед към левия борд, за да види „Мактис“ под платната.
На такова разстояние можеше да различи движещите се сенки на екипажа, но не и някакви други подробности. Това поне беше добра новина. Това означаваше, че призователката на дърво на Арнос не може да избере конкретна цел. Тя стреляше по движения и очертания, а не по отделни хора.
Тави се придвижи напред възможно най-бързо, сгънат на три, и не се съмняваше, че отстрани изглежда по-нелепо, отколкото се полага на принцепс на Алера преди битка.
Стрела проблесна на няколко фута от него. Едно от перата сигурно бе паднало от оперението и траекторията на изстрела се беше изкривила, съдейки по странния жужащ звук, който стрелата издаваше при полета си.