Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави се сви още повече и хукна още по-бързо. Враните да го отнесат достойнството. Гордостта му лесно щеше да преживее това унижение, особено ако иначе самият той не успее да преживее деня. „Мактис“ неотклонно се приближаваше.
Те се добраха до носа на кораба и намериха Исана там, свита зад дървената обшивка на носа на кораба. Тави приближи и приклекна до нея. Арарис и Кайтай го следваха по петите.
Когато Тави седна, Исана се стресна, но след това го погледна и той почувства излъчваната от нея вълна от облекчение, която веднага пак отстъпи място на безпокойството.
— Ранен ли си?
— Добре съм — каза Тави. — Имаме проблем.
Исана вдигна вежди, гласът й беше безжизнен.
— О, не.
— На онзи кораб са рицарите на Арнос — каза Арарис, устните му бяха плътно стиснати.
Гърбът на Исана се напрегна.
— Ясно. Можем ли да се откъснем от тях?
Арарис седна и за миг надигна глава, надничайки над перилата, след което бързо се сниши.
— Не знам много за мореплаването, но се съмнявам.
— Капитанът им няма да отстъпи, защото се отправяме към миграционния път на левиатаните — каза сухо Тави. — Наварис няма да му позволи.
— Тогава ще ни се наложи да се сражаваме — каза Исана. — Можем ли да ги победим?
Тави погледна Арарис.
Мъжът поклати глава.
— Не и с толкова огромно числено превъзходство, както предполага Демос. Наварис е много опитна. Ще трябва изцяло да се съсредоточа върху нея.
— Ако не можем да избягаме и не можем да се сражаваме, тогава какво можем да направим? — попита Исана.
— Ще намерим начин да променим ситуацията — каза Тави. Той се надигна и бързо погледна към другия кораб, след което погледна морето. Вече беше започнал да сяда, когато внезапно замръзна и напрегнато се вгледа.
Пред кораба сравнително спокойните вълни обливаха сиво-кафяви скали, издигащи се на седем или осем фута над водата. Имаше около две дузини от тях и всяка беше достатъчно голяма, за да разцепи при сблъсък корпуса на „Слайв“ като бирена бъчонка.
— Капитане! — изкрещя Тави. — Отпред има скали! Капитан Демос, отпред има скали!
Някой от екипа подхвана вика, предавайки го назад по целия кораб. След няколко секунди Демос се появи на палубата, приведен по подобие на Тави, макар капитанът на кораба да се движеше много по-бързо и по-уверено от него.
— Демос! — извика му Тави. — Скали!
Капитанът се намръщи и се изправи да погледне.
— Сципио? — раздаде се гласът на Ерен някъде от кърмата на кораба. — Къде си?
— На носа! — отзова се Тави. — Ела тук и… — Тави прекъсна, когато Демос внезапно стисна устата му с мазолестата си длан.
— Тихо — каза капитанът с непроницаемо лице и глас. Той изсвири остро няколко пъти и всички разговори и викове на кораба рязко секнаха.
Тави отблъсна ръката на Демос, погледна го и повиши глас.
— Защо?
— Защото това не са скали — спокойно каза Демос. — Това са левиатани.
Глава 26
— О, не — възкликна Исана. Явно и Демос, подобно на Тави, можеше да крие емоциите си или просто не ги изпитваше — поне не с някаква особена интензивност.
Във всеки случай Исана малко можеше да каже за отношението на мъжа по който да е въпрос по време на пътуването им. В този момент Демос излъчваше хладен, внимателно контролиран страх. Той гледа още няколко секунди напред, после подаде някакъв сигнал с ръка. Мачтите на „Слайв“ изскърцаха и корабът леко промени курса си.
— Ще минем покрай тях? — чу Исана въпроса на Тави.
— Може би, ако запазим мълчание. По това време на деня те се издигат до нагрятия горен слой вода, за да се стоплят. При условие, че хората не започнат да крещят — той хвърли предупредително поглед към Тави, — и че не се блъснем директно в някой от тях и не го събудим, с помощта на призователя можем да се промъкнем покрай тях.
Тави присви очи и свъси вежди.
— А ако нямахме призовател?
Демос сви рамене.
— Накратко — по-добре е да имаме.
Тави кимна, святкайки с очи. Исана видя как на лицето му изведнъж се появи хищна усмивка, придружена от вълна на въодушевление.
Кайтай, която стоеше с гръб към Тави и гледаше ту вражеския кораб, ту левиатаните, внезапно се обърна и Исана беше поразена от изражението на лицето й: усмивката й приличаше на усмивката на Тави толкова, колкото и зеленият цвят на очите й.