Гаснещ зрак [bg]

С достатъчно натиск и най-пасторалната общност може да се пропука. Твърде много чужди, твърде много нови и неприятни течения на сила и заплаха, и съседи, започнали да придобиват жестоки навици. Подозрителност и негодувание процъфтяваха, а невидимият порой, който течеше дълбоко и раздвижваше утайката, побираше в себе си цялото насилие, очакващо да се развихри.

Градът под цитаделата на Урусандер беше страдал твърде дълго. Понасял бе ударите от неочаквани смърти, огъвал се беше от внезапни загуби и тълпите с непознати лица, повечето нагли и презрителни, ставаха все по-мрачни и зли.

Капитан Серап отбягваше лагерите на Легиона около града. Външно скърбеше по двете мъртви сестри, тъй че колегите ѝ и войниците стояха на разстояние и това я устройваше. И да страдаше наистина от загубата на близките си, усещането бе смътно, почти безформено. Беше намерила една кръчма на високата улица, която, макар и понякога да ставаше пристан за войници извън дежурство, беше най-често претъпкана със селяци, чието унило негодувание бе надвиснало гъсто и горчиво в пушливия въздух.

Беше атмосфера, която тя приемаше с охота; силният въртоп на зъл хумор вече бе нещо, което можеше да носи, като зимно наметало, а под задушаващата му тежест беше замаяна и затихнала, вътрешно и външно.

Нямаше никакво желание да се напие. Никаква особена нужда да се вцепени в забрава, а отдаването на дивия изблик на похот, страст и бъхтещи ръце и крака в някоя от стаите на горния етаж беше много ниско в списъка ѝ на желания.

Единственият дар, който търсеше — онзи, който беше намерила тук, — беше самота. Винаги ѝ се беше струвало странно как толкова много от приятелите ѝ войници се боят от изолация, сякаш са заточени на малък остров сам-сами. Има мигове, през които трябва да се мине бързо, мигове, изпълнени до ръба с… с каквото и да е. Всичко на ръка разстояние всъщност. Разговори, претъпкани с нищо, което да си струва; игри, в които ашици се въртят и подскачат, и със залози с дръзки жестове или дивашки вик; изпънат твърд мускул или мека плът според вкуса на човек. Някои можеха да седят сами, да си точат ножовете и какво ли не още, докато други мърмореха житейските си изповеди над халбите ейл и кимаха, оценявайки стойността на всяко върнато ехо. Но единственото, което правеше всичко това, бе да бележи отминаващото време и да го превърне в нищо друго, освен в нещо, което да се запълни.

За да не проговори мълчанието.

Изумително, напомни си Серап, колко много неща има да каже мълчанието, ако му се даде шанс.

Сестрите образуваха общност, здраво свързана и заговорническа. Тази общност се надсмиваше на всякаква нужда от самота, макар и само за да отбие заплахата, която представляваше тя. Трябваше да ѝ липсват повече, отколкото го усещаше. Вместо това се чувстваше откъсната, оставена да я носи течението, и сега плуваше по обвита в мъгла вода, където едва по някоя рехава вълна нарушаваше голата повърхност.

Беше странен свят, това мърморещо мълчание, това унило езеро, което изглеждаше толкова пренебрежително към жалост, скръб и състрадание. Никакво желание нямаше да се пресегне и да наруши огледалното съвършенство на спокойствието, което я обкръжаваше. Стигаше ѝ, че просто слуша.