Гаснещ зрак [bg]

— Дарът не направи такива разлики, Синтара, и определено не такива, каквито би искала да наложиш сега. Колко бързо се покварява една вяра.

Прониза я гняв, но тя го овладя.

— Прецени следното тогава. Ако няма такива, които да служат, ако с издигането на всички смет задръсти улиците, храни останат несготвени, нивя останат неожънати, дрехи неушити, непометената прах ни задави всички, какъв ще е този твой рай тогава, Хун Раал?

Той я изгледа намръщено.

Тя продължи:

— Ти носиш меч, капитане, намекващ за заплахата зад всяка твоя молба. Но не просто молби — в края на краищата няма нужда да смекчаваме значението на думите, — не, зад твоите очаквания. За покорство. За подчинение. За продължаването на нещата така, както са, стига нещата така, както са, да те поставят над другите и да заздравяват претенцията да властваш над тях. Колкото до войниците ти, ами, смятам, че техните мечти са същите като твоята — не по-различни от твоята. Свита слуги за всеки войник, роби дори, като доказателство за онова „признание“, което толкова желаеш. Във всяко изорано поле ще изникне някое имение, щом твоите любими войници се пръснат, за да създадат своето подобаващо място в новата схема. Колкото до селяните, е, техният живот няма да се промени. Той изобщо не подлежи на промяна, не и в твоите сметки, всеки случай. Би искал да разтърсиш реда, но не дотолкова, че да разбиеш рамката. Тази твоя война, Хун Раал, е само едно разместване на парчетата. Това и нищо повече.

— А твоят стремеж какъв е, Върховна жрице, ако не същият, докато си пробиваш с лакти път към масата? — Изсумтя зад чашата си. — Добре танцуваш, но в същия огън като нас останалите.

— Не — отвърна тя. — Ти можеш да имаш тази маса, Хун Раал, и всички нови, но мръсни лица около нея. Това, което аз търся, е ново място, ново владение всъщност. Където властва Светлината, а Мракът няма права. Ще го направя тук, в Нерет Сор.

— Това не ни печели нищо, Синтара. Те ще се оженят. Ще има единение чрез равновесие. Мрак на едната страна, Светлина на другата. — Изражението му стана противно. — Сега седиш тук и се опитваш да промениш онова, за което се съгласихме, и това не ми харесва.

Тя присви очи.

— Усещам как силата на моя дар те изпълва с жар. Кой щеше да си е помислил, че Хун Раал, този груб, рядко трезвен капитан на Легиона, би могъл да намери в себе си избуяващо чародейство? По титла би трябвало да се наречеш магьосник и да се свърши.

Той се засмя, взе каната вино и се отпусна на възглавниците. Напълни чашата си отново.

— Щях да се зачудя дали знаеш. Това е… интересно. Проучвам го, но внимателно. Рисковано е да си прибързан в такива неща, както съм сигурен, че си открила.

— Разбирането ми е абсолютно — отвърна тя. — До такава степен, че те съветвам да бъдеш крайно предпазлив в това проучване, Хун Раал. Би могъл от невежество да развихриш нещо, което да не можеш да се надяваш да контролираш.

— Бездната да ме вземе, Синтара, колко нагла си станала. Млади жени идват при теб, грейнали с мечти за по-добро бъдеще за себе си, за своя окаян живот, а ти пращаш повечето да чистят в кухнята, да обслужват теб и гостите ти. Твоят Върховен дом Светлина изглежда подозрително сходен с всеки друг благороднически дом, и все пак седиш тук и ръсиш досадни претенции, за да оправдаеш своето — явно — почти универсално презрение към всички други. — Замълча, отпи и добави: — Вече разбирам какво видя Ланеар в теб. Плътската красота прикрива грозна душа, Синтара.