Гаснещ зрак [bg]

Ценно беше да се поддържа близост с онези, които пребиваваха във всякаква компания, най-вече незабелязвани, винаги пренебрегвани, онези, чието единствено предназначение беше да почистят оставената бъркотия. Мисълта се задържа в ума на Върховна жрица Синтара, докато гледаше разсеяно младата слугиня, събираща остатъците от вечерята. Знаеше също така как мислите на един мъж щяха да тръгнат по съвсем различни пътеки, докато оценяваха и може би си спомняха, с очи, впити в извивката на задника на момичето под тънката пола.

Низки импулси витаеха в наситения с тежката миризма на вино въздух и не беше нужно да поглежда госта си, за да отгатне посоката на размислите му. Апетитите на един пиян мъж бяха слепи за всяка острота. Блюда можеше да се счупят, младата жена можеше да извика, а в ума си той я събаряше на пода и разкъсваше границите на страстта си.

Не беше лесно да се играе с мъж като Хун Раал. Докато нейното трезво остроумие можеше да се приплъзне, да заобиколи и да продължи, един пиян мъж беше склонен към внезапни, неочаквани ходове. Танцът винаги беше несигурен.

Засега обаче, в това наситено мълчание след храна и вино, можеше да пренебрегне Хун Раал и да размишлява за необходимостта от незабележими хора. Само един заблуден глупак можеше да има дързостта да утвърждава идеята, че всички са равни — все едно кой е арбитърът, окончателният съдия за такива неща; чистият идиотизъм на едно такова твърдение не заслужаваше сериозно обсъждане. Преценката сама по себе си не беше престъпление и едва ли беше нещо, което да те сплаши, след като алтернативата беше свеждането на всички неща до някакъв идиличен, но невъзможен идеал.

Слушала беше дърдоренията на Урусандер за справедливост, сякаш с постановяване и очертаване може да се създаде закон, който да замести онова, което е и неопровержимо, и напълно естествено. „Ако в печеленето на привилегии, в добиването на господство над други се оказва, че водим вечна война, за да запазим всички неща на правилното им място — включително и по-низшите хора, — чудно ли е, че ние, избраните малцина, започваме да живеем живот под обсада? И кой може да се изненада, когато отчаянието ни тласне към жалки актове на жестокост?

Такива закони, каквито би искал да наложи Урусандер, ни обрисуват лицето на врага. Не може да е иначе. Нещата не са равни. Хората не са равни. Има малцина, които управляват, докато останалите трябва да ги следват.

Хун Раал може да има тази жена, тази слугиня, ако така избере. Нейният живот е в неговите ръце. В моите също, впрочем. Но нямаме нужда от закони, които да ни налагат етиката на поведението ни. Добродетелта никога не стои отвън в очакване на покана като непознат на събиране. Тя се ражда от светлината вътре в нас.

Тъй или иначе, виж как ярко грее тя у някои, но не у други.“

Слугинята излезе.

— Нова ли е? — попита Хун Раал.

Синтара въздъхна.

— Много млади жени идват сега при мен. Задачата ми е да ги разпитам и да намеря мястото им, било в домакинството или в храма.