Адвокат за милиони [bg]

— Така е честно — обади се Козловски.

Агентът отново се покашля.

— Предполагам, че сте запознати с основните факти как крадците са изиграли охраната, за да влязат вътре?

— Фин и Козловски кимнаха. — Щом са влезли вътре, по-нататък е било лесно. Музеят не е разполагал буквално с никаква вътрешна система за сигурност и крадците необезпокоявано са останали в музея близо час и половина. В много отношения обирът е бил изпипан перфектно. От друга страна, било е пълна бъркотия.

— В какъв смисъл е било бъркотия? — попита Козловски.

— Ами, на първо място, откраднатите творби са много странна смесица. Няколко от картините са изключително ценни. Например „Концертът“ на Вермеер е една от най-скъпите картини, които някога са били откраднати. Същото се отнася и за „Буря над Галилейско море“ на Рембранд, която струва не по-малко от тази на Вермеер. Това е единственият известен морски пейзаж от бележития холандски живописец. Другите картини от Дега и Флинк се оценяват на по-малко, но пак са си стрували усилията. Що се отнася до някои от останалите откраднати предмети, в сравнение с първите те не струват почти нищо. Не е логично. Сякаш крадците са имали едновременно вярна и невярна информация.

— Има ли някакви теории за вероятното местонахождение на картините в момента? — попита Фин.

Портър го погледна.

— Стотици. Работили сме по над десет хиляди версии и слухове, но без успех. Теориите за тази кражба са повече от броя на полицаите в Бостън. Досега никой не е попаднал на вярна следа и картините си остават в неизвестност.

— Вие коя теория предпочитате? — попита Козловски.

Дребничкият мъж се замисли.

— Имам такава теория и бих я споделил с вас, ако имах основания да вярвам, че можете да ми дадете в замяна полезна информация. — Никой не каза нищо.

— Трябва да ми покажете повече, господа. В противен случай не мога да продължа.

— Участвали са двама души — след кратко мълчание каза Фин. — Единият е имал списък с ценните картини. Другият не е имал никакви познания за изкуството. Той само е помагал при проникването. Този вторият се е възползвал от случая и е задигнал наслуки няколко неща. Затова и част от откраднатото ви се струва безсмислено.

— Вашият клиент ли? — Фин замълча и Портър се усмихна. — Ама, разбира се. Това обяснява много. И съвпада с нашата информация.

— Е? Според вас къде са картините сега? — попита адвокатът.

— Мисля, че картините още са тук някъде, в Бостън.

— Защо така мислите?

— Виждате ли, първото нещо, което се прави в такива случаи, е да се опитате да проникнете в мозъка на човека, който го е планирал. За целта трябва да разберете и естеството на бизнеса с крадено изкуство, и психологията на крадеца.

— Бизнеса? — попита Фин. — Може ли наистина да се нарече бизнес?