![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
„Викай — каза си Грейс. — Викай като луда и хуквай да бягаш.“
Но вече беше видяла дулото на пистолета. Видя и очите на мъжа. Той не блъфираше. Беше готов да стреля наред.
А и при него беше мъжът й…
И те тръгнаха към нейната кола един до друг като приятели. Грейс хвърляше бързи погледи наоколо. Забеляза Кора. Кора я погледна с любопитство. Не се осмели да рискува, отклони поглед. Продължи към колата си. Тъкмо отключи вратите, и звънецът удари.
Бъбривата майка зарови из чантата си.
— Ох, на ужасен тарифен план сме. Изразходваме по-голямата част от импулсите още първата седмица, а след това се налага да пестим…
Шарлейн огледа другите жени. Не искаше да създава паника, затова попита с възможно най-спокоен глас:
— Може ли някой да ми услужи за малко с джиесема си?
Едновременно не изпускаше от очи Ву и Грейс. Те вече бяха до колата на Грейс, която с дистанционно отключи шофьорската врата за себе си и отсрещната за Ву. Грейс изобщо не понечи да избяга. Лицето й не се виждаше, но поведението й не беше на човек, който е насилван по някакъв начин.
Звънецът би.
Всички майки едновременно като подопитни на Павлов обърнаха погледи към изхода в очакване децата им да заизлизат.
— Вземи, Шарлейн.
Една от майките, извърната към училищната врата, й подаде телефона си. Шарлейн се постара да го вземе наглед спокойно, без да бърза. Докато го вдигаше към ухото си, погледна още веднъж към Грейс и Ву. И кръвта се смръзна във вените й.
Ву се взираше право в нея.
Когато Ву забеляза отново същата жена, посегна за оръжието.
Трябваше да я застреля. Тук и веднага. Пред всички.
Поначало не беше суеверен. Той си даваше сметка, че причините за нейното присъствие тук бяха обективни. Тя имаше деца. Живееше в района. Така че беше логично и тя да се намира сред тези двеста-триста майки пред училището.
Но вече трябваше да я убие.
От суеверна гледна точка щеше да убие демон.
От практическа гледна точка щеше да й попречи да се обади на полицията. Щеше също да причини паника, която да му позволи да избяга. Всички щяха да се стекат към простреляната. Идеален начин за отвличане на вниманието.
Но имаше и проблеми. Първо, жената се намираше поне на трийсетина метра. В ръкопашен бой нямаше равен. В стрелбата беше сравнително добър. Можеше само да я рани или дори да не я улучи. Да, пак щеше да настъпи паника, но без застреляна жертва паника нямаше да има достатъчно отвличаш ефект.
Истинската му цел, причината да е тук, бе Грейс Лосън. Тя вече му беше в ръцете. Подчиняваше му се, защото все още се надяваше, че семейството й ще оцелее. Но ако го видеше да стреля, сега вече беше на разстояние от него и можеше да се паникьоса и да хукне да бяга.
— Влезте в колата — нареди й той.
Грейс Лосън отвори вратата на колата си. Ерик продължаваше да гледа към жената оттатък двора. Погледите им се срещнаха, той бавно поклати глава и посочи към колана си с пистолета на него. Искаше тя да е наясно, че ще стреля. Отново ще стреля.
Изчака я да върне телефона. Качи се в колата, без да сваля очи от нея. Потеглиха в посока към Морнингсайд Драйв.
Глава 43.
Пърлмътър седеше срещу Скот Дънкан. Намираха се в кабинета на капитана в полицейското управление. Климатикът не работеше. Десет-петнайсет униформени полицаи цял ден в помещения без климатик — направо се носеше воня.
— Така че вие напуснахте Федералната прокуратура? — каза Пърлмътър по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.
— Точно така — отвърна Дънкан. — В момента практикувам като частно лице.
— Разбирам. И вашият клиент нае Индира Каривала, по-точно вие наехте Индира Каривала от името на своя клиент.
— Нито ще го потвърдя, нито ще го отрека.
— И няма да ми кажете дали вашият клиент е поискал Джак Лосън да бъде следен. Нито защо.
— Точно така.
Пърлмътър разпери ръце:
— Всъщност какво точно искате, господин Дънкан?
— Искам да знам какво сте научили за изчезването на Джак Лосън.
Пърлмътър се усмихна.
— Чакайте да видим какво се получава. Според вас аз би трябвало да ви кажа всичко, което знам, за убийство и изчезнало лице, което може да е замесено в престъпление, докато вие си запазвате правото да мълчите. Така ли стоят нещата?