![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Искам да прекратите дърдоренето, ясно?
Грейс кимна.
А той обърна поглед напред и каза кратко:
— Хайде.
Шарлейн Суейн беше проявила съобразителност да запомни и колата, и регистрационния й номер. Той беше на името на Грейс Лосън. Дотук — нищо изненадващо. Сега Пърлмътър и Скот Дънкан се движеха към училището в кола без отличителни полицейски знаци.
— И кой е този Ерик Ву? — попита Дънкан.
Пърлмътър се поколеба какво точно да му разкаже, но в края на краищата реши, че няма сериозни причини да премълчи някакви подробности.
— До този момент знаем, че е проникнал в една къща и е нападнал собственика по такъв начин, че го е оставил временно парализиран, после застрелял друг човек и според мен е убил и Роки Конуел — човека, натоварен да следи Лосън.
Дънкан не каза нищо. Две други полицейски коли вече бяха тук. На Пърлмътър не му се понрави особено присъствието пред училището на коли с отличителни полицейски знаци. Но добре беше поне, че не бяха надули и сирените. Родителите, прибиращи наследниците си, реагираха по два начина: едни ги водеха забързано, прикривайки ги с телата си сякаш от престрелка, при други надделяваше любопитството или пък не вярваха да има някаква опасност.
Там беше и Шарлейн Суейн. Пърлмътър и Дънкан се забързаха към нея. Млад униформен полицай на име Демпси й задаваше въпроси и си взимаше бележки. Пърлмътър на мига го отпрати и й нареди:
— Разкажете сега на мен какво се случи.
Шарлейн му разказа как е дошла до училището и се е огледала за Грейс Лосън заради онова, което Пърлмътър й бе подхвърлил за нея. После му описа и появата на Ерик Ву при Грейс.
— Имаше ли признак за пряка заплаха от негова страна? — попита Пърлмътър.
— Не — отвърна Шарлейн.
— Тъй че тя може да е тръгнала с него доброволно.
— Не. Не тръгна с него доброволно.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Защото все пак тя дойде да вземе децата си.
— Е, и?
— Ами няма току-така да промени намерението си. Вижте, не можах да звънна на хората ви на мига, защото той направо ме смрази от дистанция.
— Не съм сигурен, че разбирам добре — каза Пърлмътър.
— Ако Ву има такова въздействие върху мен от разстояние, представете си какво й е било на Грейс, когато плътно до нея й е зашепнат в ухото.
В този момент при Пърлмътър притича друг униформен офицер на име Джаксън. Очите му бяха изцъклени и Пърлмътър забеляза, че прави усилия да не издава паниката си. Стоящите наоколо родители също го разбраха и отстъпиха крачка назад.
— Намерихме нещо — каза задъхано Джаксън.
— Какво?
Джаксън се приближи още, така че никой да не може да чуе, и добави:
— Едно комби, паркирано надве преки оттук. Мисля, че би трябвало да дойдете да погледнете.
Да можеше да използва пистолета сега. Коляното й така пулсираше от болка, сякаш бе взривено с бомба. Едва сдържаше сълзите си. Не знаеше дали ще може да стъпва, когато спрат. От време на време хвърляше бегли погледи към инквизитора си, за да установи, че той постоянно я наблюдава с леко учудено изражение. Тя се опита да мисли, да се съсредоточи, но вниманието й постоянно се връщаше към дланта му, която остана върху коляното й. Той й бе причинил болка съвсем равнодушно, като че вършеше някаква ежедневна дейност. Без стръв, без агресия. Ако бе поискал, можеше да й отвинти капачката на коляното й като капачка на бутилка.
Пресякоха границата на щата и сега се намираха вече в Ню Йорк, по междущатски път 287 в посока към Тапън Зий Бридж. Грейс не се осмеляваше да каже и дума. Мисълта й се върна към децата. Емма и Макс трябва да бяха излезли от училището. Сигурно са я търсили. Дали са били отведени в учителската стая? Кора бе видяла Грейс край двора, други майки — също. Какво ли си бяха помислили и дали са предприели нещо?
Но тутакси реши, че в момента всичко това е ненужно и дори напразно хабене на умствена енергия. Нищо не можеше да направи. По-добре да се съсредоточи върху непосредствените обстоятелства.
Мисли за пистолета.
Опита се да направи наум репетиция как ще стане. Ще протегне надолу и двете си ръце. Ще вдигне крачола с лявата и ще дръпне пистолета с дясната. Как точно бе прикрепен? През капака май минаваше каишка. Тя самата я бе закопчала. Трябва първо да я откопчае и тогава да изтегли пистолета. Кой ще е удобният момент? Този мъж очевидно притежаваше невероятна физическа сила, а сигурно и голям опит в упражняването на насилие. Затова тя трябва да издебне действително подходящ момент. Когато не е заета с шофиране. Може би при спиране на някой светофар… Не, по-добре, след като слязат от колата. Второ, вниманието му трябва да е притъпено. Той я наблюдава през цялото време. Той също е въоръжен. Има пистолет в колана. При всяко положение ще го извади по-бързо, отколкото тя своя. Значи тя трябва да е сигурна, че не гледа към нея, че погледът му се е отклонил за миг.