![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Лицата, обърнати към него, му бяха познати от съдебния процес преди петнайсет години. Уейд знаеше имената на повечето от тях. Тогава те, още замаяни от внезапния удар, го гледаха скръбно и невярващо. Уейд ги разбираше и дори им съчувстваше. Сега, петнайсет години по-късно, погледите бяха враждебни. Скръбта и изумлението се бяха превърнали в кълбо от гняв и омраза. По време на съдебния процес той бе правил всичко възможно да не среща погледите им. Но не и сега. Сега седеше с изправена глава и ги гледаше в очите. Съчувствието и разбирането му се бяха изпарили от липсата на поне капка опрощение. Никога не бе възнамерявал да нарани, когото и да било. Те го знаеха. Беше се извинил. Беше платил висока цена. А тези семейства бяха изпълнени с омраза.
Да вървят по дяволите.
До него Сандра Ковал лееше красноречието си. Говореше за разкаяние и опрощение, за повратите на съдбата, за необходимостта от разбиране и човещина, наречена втори шанс. Лерю се огледа и забеляза седналите заедно Грейс Лосън и Карл Веспа. Видът на Веспа би трябвало да го изпълни с ужас, но сега той беше над това. При вкарването в затвора Уейд бе жестоко бит от хора на Веспа, а след това и от такива, които му се слагаха. Включително и надзирателите. Оттогава изпитваше постоянен страх. Страхът стана негова втора природа. Може би това обясняваше защо сега, във външния свят той не го изпита.
Каквото и да разправяше на аудиторията Сандра Ковал, затворът не гради характери. Затворът разголва човек, свежда го до изконната му природа и начините, по които се мъчи да оцелее, не са никак прекрасни. Обаче няма значение. Вече не го е грижа. Онова остава в миналото. Вече ще е на свобода.
Но още не.
В залата цареше пълно мълчание, сякаш бяха във вакуум, сякаш нещо бе изтеглило целия въздух. Семействата на загиналите седяха във физическо и емоционално вцепенение, кухи, опустошени и омаломощени, без помен от енергия. Те не можеха вече да му навредят.
Внезапно Карл Веспа първо, а после и Грейс Лосън се изправиха, което за секунда спря словоизлиянията на Сандра Ковал. Уейд Лерю не можеше да разбере защо са заедно. Какво ли би станало, ако скоро се срещне с Грейс Лосън? А дали има значение и това?
Щом приключи, Сандра Ковал се приведе до него и пошепна:
— Хайде, Уейд, можем да излезем от задния изход.
Десетина минути по-късно Уейд Лерю, за пръв път на свобода от петнайсет години, вече вървеше по улиците на Манхатън.
Гледаше небостъргачите. Първо към Таймс Скуеър. Там ще е шумно и пълно с хора — нормални хора, а не затворници. Лерю не обичаше самотата. Той не жадуваше за трева и дървета. Виждаше зеленина и от килията си. Копнееше за светлини, звуци, хора и може би за компанията на някоя добра (или по-скоро лоша) жена.
Но това — по-късно. Пое по 43-та улица. Имаше шанс да остави зад гърба си всичко. Намираше се съвсем близо до автобусния терминал Порт Оторити. Можеше да се метне на някой автобус и да започне отначало някъде другаде. Там да смени името си, а може би малко и лицето и да си опита късмета в някой местен театър. Още е млад. Още е талантлив. Още е харизматичен.
Ще видим, каза си той.
При освобождаването един от затворническите психолози му изнесе стандартната лекция, че дали го чака ново начало или лош край, зависи от него самия. И този психолог беше прав. Днес или щеше да загърби миналото, или щеше да загине. Надали има средно положение.
Отпред видя черна кола и позна мъжа, който се бе облегнал на нея със скръстени на гърдите ръце. Човек не можеше да сбърка тази уста със скупчени зъби. Преди години той пръв би Лерю. Искаше да знае какво точно се е случило в нощта на бостънското произшествие. Лерю му беше казал истината: че не знае.
Сега обаче знаеше.
— Здрасти, Уейд.
— Крам!
Крам отвори вратата и Уейд Лерю се качи отзад. След пет минути излязоха на магистралата Уест Сайд на път към финала на играта.
Глава 41.
Ерик Ву наблюдаваше как лимузината се приближава към къщата на Лосънови.
Грамаден мъж, който приличаше на всичко друго, но не и на шофьор, отвори задната врата. Оттам слезе Грейс Лосън и се насочи към входната врата, без да си вземе довиждане, нито да погледне назад. След като я изгледа как взима някакъв пакет пред вратата и после влиза вътре, огромният мъж се качи в колата и потегли.