Само един поглед [bg]

Ву се забърза към колата, която използваше сега и която по ирония на съдбата бе техният Форд Уиндстар, на който бе сменил лицензионните номера и върху който бе залепил няколко големи стикери за отклоняване на вниманието. Надписът на единия от тях гласеше, че обладателят на колата е горд родител на студент отличник, а другият, на нюйоркските баскетболисти от „Никс“, беше: „Един отбор — един Ню Йорк!“

Грейс Лосън се качи зад волана и запали. Това е добре, каза си Ву. Така ще я пипне по-лесно, когато спре. Дадените му инструкции бяха ясни: да разбере какво е научила. Запали Уиндстара, оставаше само да настъпи газта. Искаше да види дали някой друг не я следва. Никоя от колите наблизо не потегли след нея. Тогава той подкара на разстояние след нея. Никой не ги следваше.

Предположи, че охранителите са получили нареждане да пазят къщата, а не нея самата. Имайки предвид куфарите, Ву се почуди къде ли ще отиде и за колко време. Беше изненадан, когато тя пое по малките улички, за да спре скоро близо до училището. После се сети: разбира се, наближава три и тя ще вземе децата след часовете.

Помисли си пак за куфарите и какво може да означават те. Нима възнамерява да отведе децата на някакво пътуване? Ако е така, вероятно ще е към някое отдалечено място, което означава дълго пътуване, докато спре. А Ву не беше склонен да отлага толкова време.

От друга страна, възможно е тя да се върне вкъщи, където я охраняват двама души отвън и един вътре. И това не е добра перспектива. Така се изправя пред същите проблеми плюс усложнението от присъствието на децата. Ву не беше нито кръвожаден, нито сантиментален. Беше просто прагматичен. Да се отвлече жена, чийто мъж преди това е изчезнал безследно, е достатъчно, за да предизвика полицейска намеса, но ако има и няколко трупа, включително на две деца, положението щеше неимоверно да се усложни.

Не, каза си Ву, най-добре е да спипа Грейс Лосън тук и сега. Още преди децата да са излезли от училището.

При това положение не разполагаше с много време.

Майките започнаха да се събират на групички, но Грейс Лосън остана в колата си. Май четеше нещо. Беше два часът и петдесет минути. Значи той разполага с десет минути. Като се има предвид заплахата към децата й, напълно беше възможно други хора да наблюдават пък училището.

Трябваше да провери веднага.

Бързо откри едно комби, спряло пресечка по-надолу в края на задънена улица. Ясно. Допусна, че може да има още съгледвачи, озърна се, но не откри нищо подозрително. Така или иначе, нямаше време. Трябваше да действа. Училището ще отвори врати след пет минути. А след като децата се изсипят на улицата, всичко ще стане къде по-сложно.

Сега Ву беше с черна коса. Сложи си и очилата с позлатени рамки. Беше облечен спортно-елегантно. Докато вървеше към комбито, се постара да изглежда плах и несигурен, заозърта се, сякаш се бе загубил. Приближи се до задната врата на возилото и понечи да я отвори, но плешив мъж с потно лице надникна от предната част и попита: