Само един поглед [bg]

Отдалечиха се от училището.

— Сега надясно.

Грейс изпълни нареждането. Похитителят й, или кой знае какъв, й беше казал, че ще я отведе при Джак. Тя не знаеше дали това е вярно, но подозираше, че е. Беше й ясно, разбира се, че той не го прави от добро сърце. Бяха я предупредили. Тя не бе спряла да рови. А този до нея беше свръхопасен и без оръжието в колана. Цялото му излъчване беше на човек, който сее смърт и унищожение.

Но Грейс имаше отчайваща нужда да разбере какво означава всичко това. Имаше пистолет на глезена. Ако прояви хитрост, ако бъде внимателна, на нейна страна щеше да бъде елементът изненада. И това беше нещо. Така или иначе, нямаше никакъв избор.

Безпокоеше я как ще стане с пистолета. Лесно и бързо ли ще го извади от кобура? Наистина ли стреля само с дръпване на спусъка? Наистина ли само се прицелва и натиска? И ако успее да извади оръжието достатъчно бързо, какво по-нататък? Да нареди на азиатеца да я отведе при Джак?

Не си го представяше. Не можеше просто да го застреля. Извън морално-етичните съображения, извън решителността да натисне спусъка той беше единствената й връзка към Джак. Ако го убие, после какво? Ще унищожи и едничката следа, едничкия шанс да стигне до Джак.

По-добре да изчака и да играе. Няма друг избор.

— Кой сте вие? — попита тя.

Лицето му остана каменно-безизразно. Той взе чантата й и изсипа съдържанието. Взе да го преглежда и да захвърля едно по едно нещата й на задната седалка. Намери и клетъчния й телефон, извади му батерията, запокити и него отзад.

Тя продължи да го засипва с въпроси: Къде е съпругът ми? Какво искате от нас? — той продължаваше да я игнорира. А когато стигнаха до един светофар, направи нещо напълно неочаквано — сложи длан върху сакатия й крак с думите:

— Вашият крак е бил увреден.

Грейс не знаеше какво да отвърне. Допирът на пръстите му беше като на виртуозен масажист. Но изведнъж се свиха като нокти на хищна птица и буквално се забиха под капачката на коляното й. Болката беше толкова внезапна и чудовищна, че Грейс не намери сили дори да изкрещи. Тя хвана пръстите му и се опита да ги дръпне от коляното си, но ръката му беше като стоманена. Пошепна й:

— Ако забия малко по-дълбоко и после дръпна…

Зави й се свят, почти губеше съзнание.

— … мога да отскубна капачката.

Когато светна зелено, той отпусна захвата. Целият инцидент продължи не повече от пет секунди. Азиатецът я погледна с лека усмивка.