Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Тъкмо се канеше да затвори кашончето, когато на дъното му забеляза някаква фотография в рамка, обърната надолу. Най-вече от любопитство я вдигна, за да й хвърли едно око. Тя се оказа типична ваканционна снимка. Боб Дол и жена му Джилиан с хавайски шарени ризи, с белозъби широки усмивки позираха на плажа. Джилиан беше червенокоса. С доста раздалечени очи. Грейс изведнъж разбра какво свързва Боб Дод с цялата история. Не фактът, че е репортер.
Жена му Джилиан Дод беше Шийла Ламбърт.
Грейс затвори очи и потърка носа си. После внимателно върна всичко обратно в кашона, сложи го на задната седалка и се измъкна от колата. Трябваше й време отново да обмисли всичко и да съедини наличните досега неща.
Всичко пак опираше до четиримата членове на „Оллоу“. Сега Грейс знаеше, че Шийла Ламбърт е останала в страната, променила е самоличността си и се е омъжила. Джак е заминал за малко градче във Франция. Шейн Олуърт или е мъртъв, или, както твърди майка му, се намира в Мексико и помага на бедните. Джери Дънкън е убита.
Грейс погледна часовника си. Училищният звънец щеше да удари след минути. Тя усети вибрацията на клетъчния си телефон на колана.
— Госпожо Лосън, обажда се капитан Пърлмътър.
— Да, капитане, кажете?
— Трябва да ви задам някои въпроси.
— В момента чакам да взема децата от училище.
— Ще възразите ли, ако дойда до дома ви? Бихме могли да говорим там.
— Те ще излязат след две минути. После ще дойда до участъка.
Почувства облекчение. Идеята да хукне към Пенсилвания бе може би малко прибързана. Може Пърлмътър да е научил нещо. И може след всичко, което тя сега знаеше за фотографията, той най-накрая да й повярва.
— Добре ли е така?
— Екстра. Ще ви чакам тук.
Тъкмо бе затворила капачето на апарата, когато нечия ръка докосна рамото й. Ръката принадлежеше на младия азиатец, който приближи глава до ухото й и прошепна:
— Съпругът ви е при мен.
Глава 42.
— Шарлейн, добре ли си?
Досадната майка. Шарлейн я игнорира.
Давай, Шарлейн, мисли.
Какво би направила тъпата филмова героиня? Така си го бе представяла и по-рано: какво би направила нещастницата, за да направи точно обратното.
Хайде, хайде…
Шарлейн се напрягаше да разкъса полусковалия я страх. Тя не бе очаквала да види пак този човек. Ерик Ву бе търсен от полицията. Той бе стрелял в Майк. Беше нападнал Фреди и го бе осакатил. Полицията разполагаше с отпечатъците му. Знаеше кой е той. Щяха да го заловят и да го вкарат обратно в затвора. Та какво прави тук?
Стига ненужни размишления! Направи нещо!
Най-близкото до ума: обади се в полицията.
Бръкна в джоба си и извади „Моторолата“. Около нея майките продължаваха кудкудяка нето си. Шарлейн включи апарата, но не чу никакъв сигнал.
Типично. Беше забравяла да го зареди. Той беше по-стар модел и редовно й правеше този номер. Хвърли поглед през училищния двор. Ерик Ву говореше нещо на Грейс Лосън. Двамата тръгнаха нанякъде.
Все същата жена я попита:
— Какво има, Шарлейн?
— Трябва ми телефонът ти — отвърна Шарлейн. — Бързо.
Грейс гледаше мъжа.
— Ако дойдете с мене кротко, ще ви заведа при съпруга ви. Ще се видите. Ще ви върна след около час. Но звънецът сега ще бие. Ако не дойдете с мен. Ще извадя пистолет и първо ще застрелям вашите деца. После — много други. Разбирате ли?
Грейс мълчеше, онемяла.
— Не разполагате с много време — добави той със смразяващо спокоен тон.
Тогава тя успя да промълви:
— Ще дойда.
— Вие ще шофирате. Тръгнете спокойно с мен. И не правете грешката да се опитвате да дадете знак на някого. Ще изпозастрелям всички. Разбирате ли?
— Да.
— Може би се питате къде е онзи, който има за задача да ви охранява. Уверявам ви, че той няма да се намеси.
— Кой сте вие? — попита Грейс.
— Звънецът ще бие всеки момент — изрече той с перфидна усмивка. — Нима искате да бъда все още тук, когато децата ви излязат?