![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Какво търсиш, приятел?
Мъжът беше със син спортен екип без фланелка — само гъста гръдна окосменост. Той самият беше едър и груб на вид. Ву направи крачка към него, като че да даде някакво обяснение, после внезапно с дясната ръка хвана тила му, а левия си лакът заби в адамовата му ябълка, която със сух пукот хлътна навътре. Мъжът се свлече долу, мятайки се като риба на сухо. Ву го избута навътре в комбито и се вмъкна.
Намери радиотелефон, бинокъл, както и пистолет, който втъкна в капана си. Мъжът още се гърчеше, но не му оставаше много живот.
Три минути до последния звънец. Ву затвори зад себе си вратата на комбито и се върна обратно към мястото, където Грейс Лосън бе спряла колата си. Майките се бяха наредили до оградата в очакване на децата. Грейс Лосън беше слязла от колата и стоеше сама. Това беше добре.
Ву се насочи към нея.
В другия край на училищния двор стоеше Шарлейн Суейн, потънала в мисли за верижни реакции и сриващо се домино.
Ако тя и Майк не бяха имали проблеми.
Ако тя не беше започната перверзната си игричка с Фреди Сайкс.
Ако не беше погледнала през прозореца, когато Ерик Ву беше там.
Ако не беше отворила тайника на ключа и не бе извикала полицията…
Но сега, като че ли доминото продължаваше верижния си срив: ако Майк не беше дошъл в съзнание, ако не беше настоял тя да се върне да наглежда децата, ако Пърлмътър не й бе задавал въпроси за Джак Лосън — е, ако не беше всичко това, Шарлейн сега нямаше да стои, загледана към Грейс Лосън.
Но Майк бе настоял. Той й напомни, че децата се нуждаят от нея. И тя беше тук. За да вземе Клей от училище, а Пърлмътър я бе попитал дали познава Джак Лосън. Така че естествено, дори неминуемо с идването си тя се заоглежда за жена му.
По тази причина в момента Шарлейн гледаше към Грейс Лосън.
Дори по едно време изпита изкушението да се приближи и да я заговори, но тъкмо се канеше, когато видя, че тя извади мобилния си телефон и заговори с някого. Така че остана на мястото си.
— Здрасти. Шарлейн.
Една майка от най-досадния тип бъбрици, която досега не бе я удостоявала с вниманието си, я гледаше с фалшива загриженост. Ако и вестникът да не бе споменал никакви имена, а просто бе поместил кратка информация за инцидента, малко градче — много клюки, всичко е ясно.
— Чух за Майк. Той добре ли е?
— Добре е.
— А какво всъщност се случи?
Още една жена се промуши от дясната й страна. После други. И заприиждаха от всички страни, като закриха гледката на Шарлейн.
Но не съвсем.
Изведнъж тя замръзна, виждайки го да се приближава към Грейс Лосън. Беше променил външния си вид. Сега носеше очила и косата му не беше вече руса, а черна. Но нямаше съмнение: беше съшият мъж — Ерик Ву. Той спря до Грейс, сложи ръка на рамото й и прошепна нещо в ухото й.
И Шарлейн видя как Грейс се вкаменява.
Отначало Грейс се учуди на идващия азиатец. Помисли си, че просто минава. Беше твърде млад, за да е от родителите. Не беше и учител, защото Грейс ги познаваше почти всичките. Може би е по-скоро стажант-учител. Не че я интересуваше. Трябваше да мисли за много по-важни неща.
Беше взела достатъчно дрехи поне за първо време. Имаше един братовчед, който живееше в Пенсилвания. Може би щеше да потегли натам. Не беше му звъннала предварително, за да не оставя никакви следи.
След като нахвърля дрехите в куфарите, тя затвори вратата на спалнята, седна на леглото и извади малкия пистолет, който Крам й бе дал. Дълго го гледа. Беше противничка на оръжията. Като повечето разумни хора се страхуваше от неприятностите, които би могло да се случат при наличие на пистолет в къщата. Но вчера Крам го беше казал ясно: нали бяха заплашени децата й?
За всеки случай.
Грейс закачи найлоновия кобур на глезена на здравия си крак, след което си обу джинси. Малко й дращеше, но затова пък пистолетът беше добре прикрит; издаваше го само лека издутина на крачола, все едно беше с боти.
След това тя взе пакета с нещата на Боб Дол и закара колата пред училището. Тъй като разполагаше с някоя и друга минута, реши междувременно да порови из кутията на Боб. Оказа се, че са куп канцеларски пособия — кламери, моливи, химикалки, гуми, линийка, преспапие и едно малко американско знамение…
Грейс прехвърли всичко това, отвори папката и първото, което видя, бяха няколко ненадписани дискети. Явно трябваше да ги прегледа още щом се добере до някакъв компютър. Останалото бяха изрезки от журналистически публикации на Боб Дод. Грейс ги разлисти. Кора бе права. Неговите писания бяха най-вече незначителни злободневки. Някой се оплакал от нещо. Боб направил проверка. Едва ли подобни нещица могат да доведат до убийство, но знае ли човек? Случва се и дреболии да причинят големи неприятности.