![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Справих се — рече той, допря за момент бялата жица до свръзката и колата се събуди с рев.
След час пристигна във Фолс Чърч. Попита за улицата един файтонджия, който разхождаше пътници срещу заплащане, и намери къщата на Армитидж.
По-точно — имението. Беше огромна постройка от червени тухли в колониален стил с хиляди акра гори. Всички лампи в къщата бяха угасени — и нищо чудно, наближаваше полунощ. Стоун паркира фолксвагена на улицата така, че да вижда къщата, и докато размишляваше, остави мотора включен.
Беше му се разминало съвсем за малко. Ужасяващите събития от последните часове все още го караха буквално да трепери.
Дали Армитидж беше един от тях, както бе започнал да нарича в мислите си невидимите си преследвачи? Или тъкмо напротив, тези хора се опитваха да го държат настрана от Армитидж, като някак се бяха добрали до телефонните му линии? Всичко беше възможно. Начинът да разбере беше само един.
Имаше предимството на изненадата. Ако Армитидж беше един от заговорниците, щеше да мисли, че е убит от експлозията. Едва ли щеше да го очаква на прага си. И все пак…
Подозрителността го бе спасила преди няколко часа. Дали и сега беше достатъчно подозрителен и внимателен?
Къщата беше разположена на малко хълмче и от пътя се виждаха трите й страни. Изглеждаше съвсем чисто.
Изключи мотора, внимателно се приближи до предната врата и позвъни.
След минута позвъни още веднъж. Две минути по-късно вратата се отвори.
Беше Армитидж, Стоун го позна по снимките във вестниците. Носеше червен копринен халат, метнат набързо върху бялата копринена пижама, и очевидно беше станал от леглото. Дори в това състояние имаше достоен вид, бялата му коса силно контрастираше с тъмния слънчев загар.
Армитидж, изглежда, не го позна, лицето му изразяваше досада и недоверие.
— Какво става, по дяволите?
— Не ви видях на малкото ни рандеву — рече мрачно Стоун.
— Кой сте вие? Знаете ли колко е часът?
— Говорихме с вас тази вечер. Аз съм помощникът на Леман, Мат Кели.
— Казах ви да не идвате тук!
— Сега зная защо отвърна Стоун.
Белокосият мъж присви озадачено очи.
— Отмених поканата за вечеря и после се обадих на номера, който ми дадохте — изстреля той. — Оказа се някакъв проклет автомат! Вдигна случаен минувач. Чаках да се обадите, но напразно. Имате късмет, че върнах само брат си. Какво си мислите, че правите? Възмутен съм от вашето…
От вътрешността на къщата се чу женски глас:
— Кой е, Бил?
— Няма нищо — отговори Армитидж. — Ще се отърва от него. Връщай се в леглото, мила.
Дали този човек казваше истината?
— Опитах се да ви се обадя — каза Стоун бавно, като внимателно го наблюдаваше, — но даваше заето, така че аз…
— Заето ли? Седях до телефона десет минути и чаках:
— Обади ми се Мортън Блум — започна Стоун.
— Мортън Блум! Не е възможно. Той дори не е в страната. Получи назначение в Женева. От седем месеца не е във Вашингтон!
Стоун почувствува, че пулсът му се ускорява.
— Исках да науча нещо за една стара жена, на име Ана Зиновиева — каза той с равен глас. Секретарка на Ленин. Подплашена женица, която през 1953 година сте посетили и сте предупредили да мълчи.
— По дяволите, не зная за какво говорите — отвърна Армитидж и отстъпи назад, за да затвори вратата. — А сега искам да се махнете оттук.
— Моля ви, не ми губете времето — рече Стоун. Бе извадил пистолета и го бе насочил към него. Беше се надявал, че няма да се наложи да прибягва до това.
— Махнете това проклето желязо! Жена ми вече се обажда в полицията. — Армитидж бе изплашен и лъжеше.
— Искам само малко да поговорим — каза спокойно Стоун. — Това е всичко. Ще поговорим и всичко ще бъде наред.
— Кой сте вие, по дяволите? — изхриптя ужасен държавникът.
Армитидж слушаше Стоун с неподправено учудване. Седяха в голямата, натъпкана с книги библиотека и Стоун говореше вече от петнадесет минути. Домакинът го прекъсваше само за да зададе въпрос и да си изясни някой момент.
Стоун държеше пистолета до себе си, готов да го грабне, ако се наложи, но Армитидж сега изглеждаше изпълнен с желание да помогне, особено като научи, че Стоун е служител на „Парнас“ и приятел на Сол Ансбах.