![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— А това какво е? — попита Яков, като взе парче месингова тръбичка, дълго десетина сантиметра, което приличаше на писалка, но имаше в единия край сглобка с винт и гайка. — Опасно ли е? — Остави го внимателно.
— Не — засмя се Степан, — само по себе си не е опасно. Това е приспособление за механично възпламеняване. Всъщност е много просто.
След малко Яков вдигна поглед от съставните части на бомбата.
— За Аврам — каза той.
Съоръжението се задействува след няколко минути, когато Степан отдавна вече беше заминал.
Платформата внезапно бе залята от ослепителна синкава светлина. После, след части от секундата бе разтърсена от мощна, оглушителна експлозия. Наблизо нямаше никого, така че никой не пострада тежко, но хората, които току-що бяха дошли, се разпищяха от ужас, когато отломки от детонацията се разхвърчаха на десетки метри.
Експлозията стана тема на слухове, които се пръснаха из цяла Москва със скоростта на светлината — още една акция на терористите. Хората, които на следващия ден си разменяха клюки по работните места, изказваха какви ли не предположения. Но едва ли някои подозираше, че извършителите са двама съвсем обикновени мъже, водени от любов към брат си и сина си.
Ако Андрю Лангън не бе минавал случайно по Калинински проспект в момента, когато колата на Сергей Борисов хвръкна във въздуха, в ЦРУ нямаше да имат представа, че при експлозията е използувана технология на КГБ. Ако в ЦРУ не бяха научили това, нямаше да инструктират Лангън да следи с най-голямо внимание всички подобни терористични актове.
Ето защо, веднага след като се разнесе мълвата, за инцидента, а това стана много бързо. Лангън положи всички усилия да събере доказателства от рода на тези, които така непредвидено бе намерил преди няколко седмици. Веднага след избухването на бомбата, която не уби никого, но нарани повече от двадесет души, районът беше отцепен с обединените сили на милицията и КГБ. Този път Лангън не виждаше начин да се сдобие с отломки от експлозията.
До момента, в който старият руски мужик, занимаващ се с работи по ремонта и поддръжката в двора на американското посолство, случайно не спомена пред него, че знае всичко за ужасното произшествие, станало в метрото. Имал приятел, който работел по поддръжката, на сградите в милицията и го извикали да почисти, ремонтира и възстанови мястото.
Мужикът беше проучен от КГБ, както и всички останали съветски граждани на работа в посолството, но не беше чекист и срещу порядъчен подкуп се съгласи да види какво може да се направи. На следващата сутрин извади кутия от шоколадови бонбони, пълна с отломки от засегнатата част на станцията. Беше завил късчетата в книжни салфетки и ги милваше, сякаш са камъни от луната. И в известен смисъл те наистина бяха.
33
Арлингтън, Вирджиния
Стоун тичаше по улицата към входа на метрото в Арлингтън, когато забеляза бензиностанция, пред която имаше пет-шест спрели коли. Закова се на място.
Бензиностанцията беше затворена и тъмна. Той извади швейцарския си войнишки нож и с тирбушона отвори предното вентилационно прозорче на ръждив жълт фолксваген — костенурка, производство 1970 година. Напъха вътре ръката си и успя да свали страничния прозорец и да отвори вратата. Щом влезе, бутна назад предната седалка и се сви така, че да вижда под арматурното табло. Мина минута, докато очите му свикнат с тъмнината. Единствената светлина идваше от доста отдалечена улична лампа.
Откри на таблото гнездото на ключа, пресегна се назад към четирите оплетени жици, които излизаха от него, и ги изскубна. Едната от тях, червената, се допря до метала и даде електрическа искра. Това беше захранването. Изви я настрана от другите.
Да де, това, че му идеше отръки да борави с различни механизми, че беше запалянко по автомобилите, все някога трябваше да му послужи за нещо.
Сега му предстоеше да открие правилната последователност на две свръзки. Надигна се от пода на колата и седна. С ножа оголи трите останали жици и после съедини зелената с фазата. Нищо не стана.
— По дяволите!
Беше намерил костенурката в паркинга на бензиностанцията и като нищо можеше да е повредена. Опита със синята жица. Стартерът проработи, моторът се закашля и угасна. Победа, първа фаза! После допря бялата жица до свръзката. Стартерът пак заръмжа, но колата не палеше.
Погрешно бе свързал жиците. Махна зелената, свърза синята с червената и нададе тържествуващ вик, когато радиото се включи, а заедно с него светна и спидометърът.