![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— И какви бяха вашите възможности да му чешете гърба?
— Навремето и аз си задавах същия въпрос, тъй като Леман познаваше повечето видни личности във Вашингтон. Но се оказа, че имал нужда от добра, надеждна връзка в Държавния департамент — своя пета колона, както се оказа — в Бюрото за разузнаване и наука.
— И защо му е трябвал такъв човек?
— Да следи отблизо. Да не допуска отклонения. От всичко по малко.
— По-конкретно, ако обичате.
Армитидж въздъхна.
— Беше разтревожен от изтичането на секретна информация по онова време. Докато Маккарти вилнееше, повсеместно се издаваха тайни. В това се състоеше иронията. Маккарти уж беше най-големият враг на комунизма, а помагаше на комунистите повече от всеки друг. Така че Уинтроп искаше да следя за каквото и да било изтичане на информация, свързана със свръхсекретното название М-3, във връзка, с което ми беше казано само, че се отнася за наш дълбоко законспириран агент.
— А какво получихте в замяна на това, че помагахте на Леман?
— В замяна, господин Стоун, получих нещо много ценно. Бяха трудни дни за Държавния департамент. Ловецът на вещици Джо Маккарти, това копеле, ни наричаше „момчетата с раираните гащи“ и бе взел на мушка доста от нас. Леман се погрижи да бъда оставен на мира. Но един ден през нас мина сериозна разузнавателна информация, придобита при обработка на дипломатически багаж. Тогава тези неща бяха много по-обичайни, отколкото са сега. Едно от нашите доверени лица бе успяло да се добере до чувала със съветската дипломатическа поща. По онова време това всъщност беше голяма кожена торба, пълна с кодирани документи, меморандуми, писма и какво ли не. Между многото твърде полезни неща, които микрофилмирахме, имаше и един кремав илик, адресиран до моя приятел Уинтроп Леман. Писмото беше написано на празен бял лист, без обръщение, без подпис и с толкова банално съдържание, че несъмнено беше кодирано.
— От кого?
— Хартията ми даде отговор на този въпрос. Беше правена по специална поръчка и се използуваше само от МГБ, както се наричаше КГБ тогава.
— И?
— И тогава разбрах, че държа в ръцете си нещо твърде важно — доказателство, че приятелят ми Уинтроп поддържа секретни връзки със съветските тайни служби. Така бях намесен и аз, макар и не по свое желание, както разбирате. След като знаех за това и Леман знаеше, че го зная, вече бях участник в играта му.
— Но защо бяхте намесени вие? Защо тъкмо вие?
— Те имаха нужда от мен. Имаха нужда от твърде значителните възможности, с които разполагаше Държавният департамент. Леман беше координаторът на план за финансиране преврата на Лаврентий Берия. А аз използувах връзките си в Държавния департамент, за да преведа парите, които набави той — триста седемдесет и пет хиляди долара — на швейцарската банкова сметка, която Берия бе открил на свое име.
— Леман! Леман лично е финансирал опита за преврат?
Армитидж кимна замислено.
— Аз също вярвах в тази кауза.
— Да сложите на власт този луд човек, Берия?
— Не. Да дестабилизираме съветската държава. Сега, естествено, разбирам, че нестабилността в Кремъл е по-опасна от всичко.
— Как се казваше този помощник на Берия, този М-3, за когото стана дума?
— Никога не го разбрах. Повярвайте, държаха ме в неведение. Никога не научих и кои други са замесени.
— Но сигурно съществуват начини да се разбере. Положително имате досиета, документация от тези операции, с помощта, на които да се докаже, да се установи без никакво съмнение какво се е вършило.
— Никакви.
— А документите на Леман? — подсети го Стоун. — Сигурно има документи, до които можете да се доберете.
Заместник държавният секретар изглеждаше потресен.
— Когато чух за Сол, страшно се изплаших. Помислих си, че може да съм следващият, и започнах да събирам каквото мога, за да си осигуря някаква защита. Но всичко е изчезнало! Досиетата на ФБР за Леман са изчезнали, а също и консулските отчети на Държавния департамент от Скотланд, Мериленд, и цял подраздел от Националния архив. Всичко за Леман е изчезнало!