Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 163
Перейти на страницу:

В един момент дона Виола, както неочаквано беше се разгневила, така внезапно се успокояваше и разведряваше. От всички лудости на Козимо, които сякаш не я засягаха, някоя ненадейно събуждаше у нея милост и любов.

— Не, Козимо, скъпи, чакай! — Скачаше от седлото и се хвърляше да се покатери по клоните, а неговите ръце от високото бяха готови да я повдигнат.

Любовта се завръщаше отново с ярост, равна на тази на кавгата. В действителност то бе едно и също, но Козимо не го разбираше.

— Защо ме караш да страдам?

— Защото те обичам.

Сега той бе този, който се ядосваше.

— Не, не ме обичаш. Който обича, иска щастие, не болка.

— Който обича, иска само любов, дори с цената на болката.

— Значи, нарочно ме караш да страдам.

— Да, за да видя дали ме обичаш.

Философията на барона отказваше да отиде по-нататък.

— Болката е негативно състояние на душата.

— Любовта е всичко.

— Болката винаги се мъчи да надвие.

— Любовта не се отказва от нищо.

— Някои неща никога няма да ги приема.

— Ще ги приемеш, защото ме обичаш и страдаш.

Също както пристъпите на отчаяние, и изблиците на неудържима радост у Козимо бяха бурни и шумни. Понякога неговото щастие стигаше до един връх, когато той трябваше да се отдели от възлюбената и да се втурне, скачайки и викайки, и да възвестява прелестите на своята дама.

— Yo quiero the most wonderful puellam de todo el mundo![83]

Изтегнатите по пейките в Омброза безделници и стари моряци вече бяха свикнали с тези негови внезапни появи. Ето че изникваше със скокове сред пърнарите и декламираше:

Zu dir, zu dir, gunàika, Ще диря аз щастливия си плен, En la isla de Jamaica, Du soir jusqu’au matin![84]

Или пък:

Il y a un pré where the grass grows toda de oro Take me away, take me away, да не се спомина скоро![85]

И изчезваше.

Обучението по класически и съвременни езици, макар и незадълбочено, му позволяваше да се отдаде на това шумно прогласяване на чувства и колкото по-силно неговата душа бе разтърсена от горещи страсти, толкова по-неясен ставаше езикът, на който говореше. Спомням си как веднъж на празника на покровителя на града хората от Омброза се бяха събрали на площада — под дървото на лакомствата[86] — с гирлянди и хоругви. Баронът се появи в короната на един чинар и със скок, на какъвто само ловък акробат е способен, се прехвърли на дървото на лакомствата, качи се до върха и извика:

— Que viva die schöne Venus posterior![87]

Плъзна се надолу почти до земята по намазания с масло ствол, спря се, отново мълниеносно се покатери на върха, грабна една розова пита сирене и пак със скок се метна на чинара и избяга, оставяйки изумени жителите на Омброза.

Нищо не изпълваше маркизата с такова щастие, както тези безумства, които я подтикваха да отвърне със също толкова бурна любов. Когато я видеха да галопира с отпусната юзда и лице, заровено в бялата грива на коня, омброзианците знаеха, че е хукнала за среща с барона. Дори яздейки, тя излъчваше любовна сила, но тук Козимо не бе в състояние повече да я следва; нейната страст към ездата, макар да будеше у него възхита, беше и причина за спотаена ревност и гняв, защото виждаше Виола да властва над един по-обширен от неговия свят и разбираше, че никога не ще може да я има само за себе си, да я затвори в пределите на дървесното си царство. Маркизата от своя страна навярно страдаше, че не може да бъде едновременно любовница и амазонка: обхващаше я понякога смътна потребност любовта между нея и Козимо да не преминава само по дърветата, а и на седлото, не й стигаше вече да тича сама по клоните, желаеше да препуска по тях на своя жребец.

В действителност, кръстосвайки тази насечена от хълмове и долове местност, конят бе станал пъргав като сръндак и Виола сега го подтикваше да се засилва срещу някои дървета, за да се покатери, например срещу старите маслини с криви стволове. Конят стигаше понякога до първия чатал и тя доби навика да не го връзва повече на земята, а на маслината. Разседлаваше го и го оставяше да си хрупа листа и клончета.

Когато веднъж един сплетник, минаващ покрай маслиновото дърво, вдигнал любопитни очи и видял горе барона и маркизата прегърнати, а после тръгна да го разправя, като добавяше: „И белият кон също беше там на един клон!“, го взеха за фантазьор и никой не му повярва. Този път тайната на любовниците беше спасена.

вернуться

83

Yo quiero the most wonderful puellam de todo el mundo! — Аз обичам (исп.) най-чудесната (англ.) девойка (лат.) на света (исп.)! — Б. р.

вернуться

84

Zu dir, zu dir, gunàika, /… / En la isla de Jamaica, / Du soir jusqu’au matin! — До теб, до теб (нем.), жена (грц.) /… / на остров Ямайка (исп.) / от вечерта до сутринта (фр.). — Б. р.

вернуться

85

Il y a un pré where the grass grows toda de oro / Take me away, take me away… — Има морава (фр.), където расте трева (англ.), цялата златна (исп.). / Отведи ме, отведи ме (англ.)… — Б. р.

вернуться

86

Дърво на лакомствата — италиански народен обичай; на гладко хлъзгаво дърво се закачат лакомства, награда за този, който успее да се изкачи. — Б. пр.

вернуться

87

Que viva die schöne Venus posterior! — Да живее (исп.) прекрасната (нем.) днешна Венера (лат.)! — Б. р.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)