Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Стъписах се, защото се случи нещо странно: всички останали стражи от взвода и самият Снелц нададоха възторжен вой! Като с магическа пръчка военната им дисциплина изчезна. Подскачаха нависоко и се пляскаха по раменете, бластерните пушки се запремятаха из въздуха. После стражите се впуснаха в дивашки танц, крясъците им не спираха нито за миг. Дори Снелц се смееше и танцуваше сам със себе си някакъв налудничав валс.
Тогава капитанът, който пак се беше присламчил към тезгяха, им извика:
— Ей, тук е останал още „Тап“!
И цялата група се изниза с кикот към пиенето.
Едва в този момент започнах да загрявам за какво е бил целият напрегнат ден.
Втурнах се към люка. Дръпнах го бясно и нахълтах вътре. Тежката плоча трясна след мен. Отворих вътрешната врата и се вцепених.
В коридора стоеше Хелър. Обръснат, току-що изкъпан, в блестящ син вечерен костюм.
А до него „стражът“ смъкваше от главата си защитния шлем. Изпод шлема рукна поток руса коса и се разпиля по раменете и ето я — графиня Крек!
Глава осма
Вкопчиха се един в друг, като че не бяха се виждали от години! Прегръщаха се безкрай. Най-после Хелър се дръпна след дълга целувка.
— Почакай, нощта е пред нас.
Той поукроти силната си възбуда. Вече ми се струваше, че едва ли щяха да отидат по-далеч от кушетката зад него.
— Скъпа — леко задъхан изрече Хелър, — трябва да ти покажа този прекрасен кораб!
За момент си помислих, че влага сарказъм в думите си. Дотогава очите ми бяха вперени в тях. Огледах се. Беше чисто. Но всичко изглеждаше като обичайните помещения за екипажа в който и да е кораб на флота.
— Тук горе — започна Хелър обиколката — е пилотската кабина.
Сега тя блестеше от чистота и макар че напрежението не беше включено, бе добре осветена. Е, по-интересна с множеството си уреди, но все пак само една пилотска кабина.
Хелър нямаше намерение да стои там дълго. А графиня Крек вече не светеше от радост. Дори в черната униформа на апарата тя пак си беше красива, ала явно смяташе пилотската кабина за нещо, което щеше да й отнеме любимия. Почти можех да прочета мислите й.
Хелър отвори една врата, разположена близо до въздушния шлюз.
— Това е столовата на офицерите и екипажа. — Беше доста тясна, едва ли имаше място и за осем души. Той забеляза учудването й. — О, този кораб се нуждае от съвсем малък екипаж. Капитан, двама астропилоти и двама машинни инженери. Дори остават три свободни места! Виждам, че си мислиш за бойни кораби с по пет хиляди души на борда.
Той я поведе към опашната част и отвори една врата между коридора и външния корпус.
— Това е каютата на капитана. — Наистина малка стаичка, но добре обзаведена. — От другата страна има точно такава, служи за малка библиотека и справочна картотека.
Графинята стоеше и люлееше защитния шлем в ръката си, проявяваше интерес само заради самия Хелър. А може би като жена се опитваше да разбере привързаността му към този влекач? Дали в момента не се намираше в истинския съперник за сърцето на Хелър?
Той слезе няколко стъпала надолу и отвори следващата врата.
— А тук се приготвя храната. Толкова мъничка кухня, а пък си има всички необходими машинарии. Нали е страхотно?
Тя се съгласи, че е страхотно.
— От другата страна същото помещение е пералня и шивачница.
А защо не й кажеш, помислих си, че ей зад онази преграда се крият смъртоносните главни двигатели, които се взривяват в ръцете на смахнати типове като тебе?
— Зад тези три врати са каютите на екипажа — продължаваше Хелър и отвори една, за да й я покаже.
И те не се отличаваха с голям простор — само завъртащо се във всички посоки гравитационно легло, малък шкаф и скрита тоалетна с душ.
— От другата страна има още три точно като тези. Много място са отделили за екипажа.
А според мен графинята се чудеше как би могъл човек да се облече в тази теснотия.
— Тук, над главите и под краката ни, са складови обеми и шкафове, трябва само да отместиш тези плочи. Оттатък е същото. Можеш да сложиш какво ли не. Ама наистина е страхотно, нали?
Графиня Крек пак се съгласи. Май ставаше неспокойна. След слизането към опашката се изкачихме към голяма, херметично затворена врата.
— Вече разгледахме помещенията за екипажа — каза Хелър. — Сега си затвори очите.
Тя послушно затвори очи. Аз не го направих. Той завъртя с ръка голямо колело и вратата плавно се дръпна встрани.
Отначало помислих, че напрежението в мрежата е скочило, толкова ярко беше всичко. Какво ставаше, по дяволите? Този блясък направо ми режеше очите!
— Погледни — каза Хелър.
Графинята погледна. И промълви: