Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Хелър изсвири пронизително, както са свикнали по техните кораби. Отведнъж всякаква работа замря отвън и вътре във влекача. С покриващия разстоянията глас на офицер от флота той викна:
— Внимание за всички! Ако този кораб мине през оглед за чистота по стандартите на флота не по-късно от четири следобед, за всички вас ще има увеселение с „Тап“.
Невярващи лица щръкнаха от всички дупки на кораба. Хора се обръщаха и зяпаха глупаво. Но тезгяхът си беше на мястото, многоцветните флагчета се вееха, а кашоните бяха пълни с „Тап“.
Дружен вик на възторг разтърси хангара. И ако преди това хората просто работеха усърдно, сега ускориха темпото като монорелсови вагони! Този хангар никога не беше виждал подобно събитие.
Зад мен избуча гласът на шефа на хангара и аз се обърнах рязко, да не би да ме нападне. Но той гледаше другаде — смирено наблюдаваше заетия до гуша Хелър.
— Кой е тоя мъжага? Ясно ми е, че е Имперски офицер. Само че май съм му виждал физиономията и преди.
Без да мисля — през онзи ден си бях доста тъпичък, — отвърнах:
— Джетеро Хелър.
— Не думай! — изтърси втрещен шефът на хангара. — Джетеро Хелър, знаменитият състезател! Олеле, нямам търпение да кажа на жената и децата, че съм се срещал точно с Джетеро Хелър!
О, богове! Ако във Великия съвет научеха, че още не сме тръгнали… Прииска ми се да го награбя за туниката, да го придърпам и да му набия ума в главата. Но ми се стори прекалено як, затова само казах:
— Той участва в мисия, която е напълно засекретена. И думичка не бива да излиза навън, че сме тук!
Мяркаха ми се кошмарни видения как нахълтват инспектори на Короната и започват да ни разпитват защо още се туткаме и не сме пристигнали на Земята!
— Ще забравите, че сте чували името му! Това е заповед!
Толкова внимание ми отдели, че можех изобщо да не си отварям устата. Още гледаше Хелър.
— Страхотен е! С всичко се оправя, с всички се държи както трябва. — Едва тогава очите му се завъртяха към мен. — Ще ми се и в апарата да имахме хора като него! — И се отдалечи.
Думите му не ми помогнаха да си повдигна духа. А гледката на „Влекач едно“ съвсем ме скапваше. Свлякох се върху един стар сандък от горивен цилиндър и зареях поглед към кораба. Легнал на търбуха си, не беше по-висок от четиридесет фута и по-широк от шестдесет. Напълно неподходящи размери за само сто и десет фута дължина. Масивните израстъци, щръкнали от двете страни на носа му, изглеждаха направо глупаво.
Операторът на товарната платформа се готвеше да премести машината си и буташе разни лостове по нея. Попитах го:
— Какви са тези стърчащи неща на носа на влекача?
Той погледна натам.
— Бута с тях. Нали е космически влекач, закача кораби и разни други неща. Та ако не бяха тия широки криле, може да им разпори бронята, както ги бута. А и опашката му служи за тая работа. Бута, тласка, мести. Точно такъв не бях виждал, като го гледам, трябва да е по-мощен. Значи страшна сила има, приятел. Щото и спомагателните двигатели на тия влекачи са като на бойните кораби. Хич не ми се мисли какъв ли е основният. А има и генератор за теглещи лъчи. С тях човек много трябва да внимава: при едно дърпане само да не улучиш — току-виж, си цепнал цял боен кораб наполовина. Кво да ти кажа, във влекача освен двигатели друго май няма. Чух, че един гръмнал преди години, всички на борда изпукали. Гадна работа е тая, мен не мож ме прилъга да се цаня на влекач. И кво прави това чудо тука?
А питаше ли мен как ми се искаше да знам! Но поне в едно нещо бях сигурен — в личната ми класация за грозота този кораб нямаше конкуренти.
Хелър явно си организира нещата, защото се запъти нанякъде. Видях го да влиза в канцелариите на администрацията от другата страна на хангара. Отдалеч успях да различа бележник в ръцете му — четеше, както ходеше. Обезумял от уплаха, осъзнах, че той се е насочил към стаичката на комуникационния възел — имаше намерение да се обажда на някого навън! Ако го оставех да се грижи за сигурността, скоро щяха да ни разкъсат на парчета! Втурнах се след него.
Стоеше пред пулта с килната на тила си червена състезателна шапка, с разрошена руса коса под нея и излъчваше самоувереност. Преглеждаше традиционния дълъг списък на цивилни контрагенти, каквито висят в канцелариите на всеки хангар. Този тук беше изпъстрен с петна и оръфан, допълнен с малки картички, които самите контрагенти закачат наоколо, за да не им забравят имената. Вече протягаше ръка към бутоните да набере номер, когато го спрях.