Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Ооооооо!
Пред нас коридорът продължаваше, но колко променен бе той! Ключалките на вратите, дръжките, осигурителните парапети покрай стените — всичко от излъскан бял метал. А светлината заливаше великолепно подбрано съчетание между синьо и черно.
— Какъв е този метал? — плахо попитах аз. — Нали минах оттук сутринта и всичко чернееше.
— Сребро — отвърна Хелър. — Само чисто сребро. Когато са зачислили влекача в резерв, някой е забравил да намаже където трябва с лак срещу патина. Утре всичко ще бъде лакирано и повече няма да почернява.
— Чисто сребро? — повтори графиня Крек, вперила поглед в коридора.
— Ами да. В този влекач на никого не му пука за допълнителното тегло. Всъщност то никога не е достатъчно. Оттук нататък в кораба всички допълнителни детайли са от сребро.
Тя приклекна и докосна плочките на пода.
— Не мога да повярвам. Това не са ли плочки от Астобол, дето толкова се приказва, че са от непробиваеми скални нишки, също като в двореца на Императора? — Тя тупна тук-там по пода и стените.
— Правилно — кимна Хелър. — Не горят, нечупливи са, изолират електричеството и не пропускат никакъв звук. Дори ехото от двигателите не се чува! Половината от кораба е напълно звукоизолирана.
Така си беше. Когато вратата се плъзна на мястото си зад нас, шумовете от хангара изчезнаха.
— Така адмиралът се спасил от досаждането на главните двигатели. О, не съм ти разказал историята на този кораб!
Той набързо й описа как адмирал Уинс направил влекача свой флагмански кораб, но пропусна да спомене двигателите „Бъдеще-минало“ и съдбата на близнака на „Влекач едно“.
— Дори не знаех, че са го пратили в Мобилизационния резерв на флота — продължи Хелър. — Надявах се да намеря някой флагман на патрулна флотилия, защото и те често са с добра вътрешна подредба. А виждам пред себе си „Влекач едно“! Какъв късмет. Но ти още нищо не си видяла! Уинс е похарчил допълнително тук към два милиона кредита, това чудо е едва на десет години и не е излизало много-много в Космоса. Ела.
Той вече нищо не пипаше. Пред следващата врата просто каза: „Отвори се“. И тя се отвори.
— Синтезатори на хранителни продукти — обясни Хелър. — От другата страна са универсалните синтезатори за вторична преработка.
Застана пред друга врата: „Отвори се“. Тя се отвори.
— Склад за прибори. От другата страна е информационната банка.
Бяхме стигнали до още една херметично затворена врата. Когато се промъквахме за пръв път, тя беше отворена и зад нея видях мрачна, прашна пещера от черен метал. Хелър каза:
— Затвори си очите.
Тя го направи. Аз — не. Колелото се завъртя само. Не вярвах на очите си.
— Отвори очи — подкани я Хелър.
И ако преди това графиня Крек беше промълвила „Ооооооо!“, сега извика с пълен глас. Защото пред нас беше обширна трапезария с висок таван. Масите, столовете и диванът се завъртаха във всяко желано положение с жироскопи. Имаше подвижни шкафове за книги и различни устройства за сервиране на храна. Всичко беше измислено с фантастично добър вкус. Но не това беше изумителното. Чиниите и каните, вазите за цветя, дори ръбовете на масите и столовете бяха златни.
— Това злато ли е? — попитах.
— Чисто злато — отвърна Хелър. — Сега сигурно разбираш защо исках отвън да има охрана. Всички сервизи си бяха по шкафовете и някой можеше да ги отвори.
Хелър добави и нещо като „Отражение!“. Не бях забелязал огледалата. Те мигновено се осветиха и многократно умножиха залата, сякаш стана безкрайна. Хелър каза „Светлини!“. И незабавно в огледалата бликнаха вечно променящите се форми на цветомузика.
— Ооооооо! — възкликна графиня Крек.
— О, има още какво да видиш — каза Хелър. — Тази част е построена около генераторите за теглещите лъчи, а те не бива да са близо до другите машинни зали. Затова адмиралът е използвал метода, наречен в архитектурата „кръг от кубове“. Във всяка стая ще видиш стъпало, което води към друга. Под стъпалата са кабелите на генераторите. Използвал е чудесно цялото пространство. Нали е бил хитър? Хайде да обиколим.
Минахме през стъпалото в друга голяма стая — украсена със злато и сребро спалня, в средата на която имаше огромно гравитационно легло. По стените бяха изрисувани сцени с горски нимфи. А чаршафите явно бяха току-що застлани. Хелър и графиня Крек се спогледаха заговорнически.
— Нека да продължим — подкани ни той. — Нощта ще бъде достатъчно дълга.
Пак прескочихме стъпало и се озовахме в гимнастически салон. Не беше прекалено голям и който би решил да подскача нависоко, би си счупил врата, но стигаше за поддържане на формата.
— Упражнения! — изръмжа Хелър.