Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Успя, наистина успя!
Но тя сякаш се канеше да заплаче и смутеният Хелър побърза да я утеши.
— Не, не — успокои го тя и си избърса очите. — Това е защото не бях виждала небе и ливади повече от три години! — Поплака малко и пак попи сълзите си. — Развалям ти представлението.
Той я попита дали се чувства добре и каза:
— Космос!
Подскочих. Хич не съм влюбен в пространството. Не гледам през илюминаторите дори където ги има на разположение. Огромната, груба заплаха на първичните стихии, невъобразимите разстояния, жестокият, самотен мрак ми вдъхват нещо по-лошо от страхопочитание. Направо ме смазват.
А навсякъде наоколо се простираше Космосът, изпъстрен със звезди и мъглявини. Наблизо се набиваха в очи планета и нейният спътник от някаква звездна система. Приличаше до последната подробност на гледката от наблюдателна палуба на пътуващ космически кораб. Само мебелите в стаята ми позволиха да запазя самообладание.
Изрекох със същата сила на гласа, която използваше и Хелър:
— Есен!
Мислех си, че ще върне старата картина. Нали това беше обикновено прожекционно устройство, включвано с глас. Но нищо не се случи.
— Зима!
Пак нищо. Навсякъде само Космос, като че чакащ гладно да погълне нашия живот. Погледнах Хелър.
— Защо не се променя?
— Цялата опашна част на този кораб, дори шкафовете, всичко — обясни той — е нагласено само за честотните характеристики на моя глас. Няма два еднакви гласа. — Той се обърна към графиня Крек. — Но може да се настрои за гласовете на двама или повече хора. Ще заложа и твоя в паметта.
— Ами аз? — попитах. — Трябва да ми покажеш как се настройва и променя гласовото управление. И аз ще пътувам с този кораб!
Той само ме изгледа. Никога не показа нито на мен, нито на някой друг къде и как се променя кодът за честотните характеристики във влекача. И аз никога не успях да отворя, затворя или използвам дори едно-единствено нещо в задната част на кораба. Сигурно бе променил дотам целия процес, че и техник от флота не би могъл да възстанови предишното положение. Но в онзи момент се борех със залялата ме вълна от гняв. Само да го отведа от тази планета… Стомахът ми се сви. Предположих, че е от гадната сцена — единствено килимът ме поддържаше сред безкрайното пространство.
— Сега — нежно каза Хелър на графинята — имам малка изненада за теб. Това е било популярно преди петдесетина години, но пилотът успя да намери запис.
Той извади малко цилиндърче от джоба си, пъхна ръка под възглавницата на дивана, на който седеше, и го постави някъде. Поне вече знаех откъде се зарежда прожекционното устройство.
Космосът изчезна! Какво облекчение!
На негово място отвсякъде ни обкръжи театрален салон, седяхме като зрители сред още около двеста души, които сякаш бяха живи.
Точно под нас беше сцената. Претенциозно направени, декорите изобразяваха гора. Дърветата лъхаха на картон. Сцената беше осветена отдолу.
Зазвуча музика. Артист в животински костюм, приличащ на лепъртидж, излезе иззад кулисите. Носеше обувки, шапка и бастунче. Преструваше се, че тършува из гората. С танцови стъпки обикаляше дърветата и накрая запя, а клоните се поклащаха в ритъма на музиката:
Измежду дърветата блеснаха чифт огромни очи, примигнаха два пъти и кокетен глас тихо измърка:
— Че какво ми пука?
Завесите се спуснаха. Публиката се заливаше от смях и ръкопляскаше.
Графиня Крек се давеше в хълцащо кикотене, падна върху Хелър. Доста време мина, докато си поеме дъх. Обви ръце около шията му:
— Толкова си мил!
Отдръпна се и великолепно изимитира последната реплика:
— Че какво ми пука? — Те пак паднаха в прегръдките си и се разсмяха.
— Има колкото искаш такива — накрая каза Хелър. — Има и различни игри. Но ти още не си разгледала всичко. Подготвил съм ти и друга изненада.
Нямаха ли край тези изненади? На мен песничката ми се стори глупава. Може би той искаше да си припомнят първата им среща, когато тя накара истински лепъртидж да се прибере в клетката? Да, така беше. Пък и съвсем подходящо име за абсолютната смъртна опасност, лъхаща от графиня Крек. Наистина лейди Лепъртидж!
Слязохме по малка стълба и се върнахме към страната, откъдето започнахме обиколката. Разгледахме малка кабинка с душ, а когато Хелър вдигна една кърпа, по стените заплуваха патици из езеро.