Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
От стените плавно излязоха разни уреди и машини. „Слънце!“ — заповяда той. Разгъна се шезлонг, а от тавана заструиха слънчеви лъчи. „Масаж“ — сети се Хелър. И масажният робот тръгна към масата, потрепващ от готовност за работа. „Битка!“ — изведнъж каза Хелър. Машината и шезлонгът се прибраха.
Не знам какво очаквах да видя, но се появи нещо наистина смайващо. Отвори се вратичка и от нея изскочи нещо като жив боец. Усетих как графиня Крек по инстинкт зае бойна стойка. Противникът изглеждаше достатъчно злонамерен. Хелър майсторски опита да му забие един в брадичката, но нещото отскочи!
Тогава чак се сетих какво виждах — обемна илюзия. Стаята прозираше през нея. Представляваше сложна игра на светлини и като огледах тавана, открих малките прожектори. Бях чувал за тези устройства, заместваха истинския противник в тренировъчен ръкопашен бой.
Хелър го ритна успешно. Блясна малка мълния. Фигурата се просна на пода и отнякъде се чу глас: „Пощади ме, господарю!“
— Достатъчно! — каза Хелър и илюзията изчезна. — Освен с голи ръце, може да се бие с електрически кинжали, мечове и тояги. Не съм виждал досега някой от тях да пада. Обикновено само показват със светлинки, че си улучил чувствително място. Може би се чудиш защо и масажният уред не е с жироскоп? Ами тази част от кораба — той потупа стената, посочи пода и тавана — има автоматично изкуствено притегляне. Харчат толкова енергия, че не ги монтират често, но „Влекач едно“ си има предостатъчно от нея.
Намусено допълних наум — и ако не я изразходваш както трябва, тя те пръска на атоми.
— Затова е съвсем безопасно да се упражняваш и да си ходиш насам-натам — каза Хелър на графинята. — Тук ги няма огромните разнопосочни ускорения, характерни за влекачите. Няма и безтегловност. Не си заплашен от цицини по главата.
— Това е хубаво — съгласи се графинята.
Зачудих се какво ли би направила, ако узнаеше, че той не й казва и една десета от истината. Сигурен бях, че би използвала цялото си влияние над него, за да го отмъкне надалеч от този опасен кораб. Страстно се заклех, че тя никога няма да научи в какъв смъртоносен капан сам се е напъхал нейният любим.
Хелър ни прошепна:
— Не смея да кажа следващата дума на глас. Вратите се затварят и помещението се превръща в сауна.
Той ни подкани да вървим нататък. Попаднахме в изящно направена баня. Вдигна кърпа от рафта и пъстроцветни риби заплуваха навсякъде по стените и тавана. Сякаш бяхме на дъното на океана. Да, това местенце би объркало представите на всеки космонавт, къде всъщност се намира! Хелър върна кърпата на рафта и рибите изчезнаха.
Изкачихме малка стълба. Вече би трябвало да сме в най-горната част на опашния сектор.
Графиня Крек отново изпусна едно дълго „Ооооооо!“. Струваше си. Залата беше неимоверно обширна! Застлана бе с чудесни килими в тъмни цветове, мебелите бяха изработени от някаква искряща черна дървесина. Забелязах нещо като бюро и стол към него с жироскопи. Но не ми се вярваше помещението да служи за канцелария. Наоколо бяха разположени канапета, тапицирани с черна кожа. Кожа? Ами да, истинска при това. А всяка стена представляваше черна плоскост от нещо като полирано стъкло.
— Настани се — подкани я Хелър. — Сега вече ще видиш чудо!
О, небеса, казах си, та какво още имаше да се види? Графинята се отпусна в креслото и зачака. Хелър вдигна ръка като церемониалмайстор.
— Есенна гора! — заповяда той.
Веднага върху всяка стена около нас в многоцветно триизмерно изображение, неразличимо правдоподобно за окото, се появи пейзаж в ярките тонове на есента. Дори листата по дърветата се движеха. Чуваха се леките въздишки на вятъра. О, небеса, усещах и аромата на ливади наблизо. Толкова истинско беше!
— Ооооооо! — радостно възкликна графинята.
— Гледай сега — каза Хелър. — Зима!
Появи се съвсем друга картина — величествени планински върхове, заснежени полета, мрачни дървета и тръбният стон на зимния вятър. Внезапно ми стана толкова студено, че трябваше да се убеждавам в неизменността на температурата в стаята.
— Пролет! — заповяда Хелър.
Всичко около нас изведнъж буйно разцъфна. Видяхме градини и играещо сред тях младо животинче. Миризма на прясно разровена пръст и разтварящи се пъпки.
— Лято! — изрече Хелър.
Звънки птичи песни, прекрасно ухание на полски цветя, полъх на свежест под ясно небе. Сенките на натежали от листак дървета покриваха земята. Двама влюбени минаха по пътека, хванати за ръце.
— О, много ми харесва! — отрони графинята.
— Има множество други сезони на множество други планети. За тази вечер избрах Манко, за да ти доставя удоволствие.