Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Героизмът на отделни арабски воини не е достатъчен. Положението на гарнизона в Акра става критично. В началото на лятото на 1191 година молбите на обсадените се превръщат във викове на отчаяние: „На края на силите си сме и нямаме вече друг избор, освен капитулация. Още утре, ако не направите нищо за нас, ще поискаме животът ни да бъде запазен и ще предадем града“. Саладин се поддава на отчаянието. Загубил всяка надежда за обсадения град, той плаче с горещи сълзи. Близките се страхуват за здравето му, а лекарите му предписват успокоителни сиропи. Той нарежда на глашатаите да оповестят из целия лагер, че ще бъде предприета масирана атака за освобождението на Акра. Но емирите го изоставят. „Защо, възразяват те, безполезно да излагаме на опасност цялата мюсюлманска армия?“ Франджите са вече толкова много и така добре окопани, че всяка офанзива би била самоубийствена.
На 11 юли 1191 година, след двегодишна обсада, знамена с кръстове се появяват внезапно по стените на Акра:
Франджите нададоха мощен радостен рев, докато в нашия лагер всички бяха зашеметени. Войниците плачеха и се каеха. А султанът приличаше на майка, току-що изгубила рожбата си. Отидох да го видя, като правех всичко възможно да го утеша. Казах му, че отсега насетне трябва да мисли за бъдещето на Ерусалим и крайбрежните градове, както и да се погрижи за съдбата на пленените мюсюлмани в Акра.
Като преодолява болката си, Саладин изпраща пратеник при Ричард, за да обсъдят условията за освобождаване на пленниците. Но англичанинът бърза. Твърдо решен да се възползва от успеха си, за да предприеме широкомащабна офанзива, той няма време да се занимава с пленници, както и султанът четири години по-рано, когато франкските градове падат един след друг в ръцете му. Единствената разлика е, че като не желае да губи време с пленниците, Саладин ги пуска на свобода. Докато Ричард предпочита да ги избие. Две хиляди и седемстотин войници от гарнизона на Акра са изведени пред стените на града заедно с близо триста от техните жени и деца. Навързани с въжета, така че да образуват обща човешка маса, те са предадени на франкските войници, които изливат цялата си жестокост върху тях със саби, копия и дори камъни, докато и последното стенание не заглъхва.
Решил въпроса по този експедитивен начин, Ричард напуска Акра начело на войските си. Отправя се на юг по крайбрежието, неотлъчно следван от флотата си. В същото време Саладин поема успоредно на него, но далече от брега. Безброй са сблъсъците между двете армии, но нито един не се оказва решаващ. Султанът знае, че вече не би могъл да попречи на нашествениците да възстановят контрола си над палестинския бряг, нито пък да разгроми армията им. Амбицията му се свежда до това да ги задържи, да им препречи на всяка цена пътя към Ерусалим, чиято загуба би била ужасна за исляма. Съзнава, че преживява най-тежкия миг в своята кариера. Дълбоко наранен, той все пак се опитва да запази духа на войските и своите близки. Пред последните признава, че е преживял тежък обрат, но — обяснява им — той и народът му са тук, за да останат, докато франкските крале участват в поход, който рано или късно ще свърши. Не напусна ли кралят на Франция Палестина през август, след като прекара сто дни на Изток? Не повтаря ли често кралят на Англия, че няма търпение да се прибере в далечното си кралство?
Впрочем Ричард предприема множество дипломатически ходове. През септември 1191 година, след известни успехи на армията си главно в приморската равнина Арсуф, северно от Яфа, той настоява пред ал-Адел за постигането на бързо споразумение:
И наши и ваши са мъртви, му пише той в едно послание, страната е разорена и ние всички не постигнахме целта си. Не смяташ ли, че това е достатъчно? От наша гледна точка има само три причини за раздор: Ерусалим, истинският кръст и територията. Като говорим за Ерусалим, това е място на нашата вяра и ние никога няма да се откажем от него, дори и да трябва да се бием до последно. Що се отнася до територията, бихме искали да ни бъде върнато онова, което се намира на запад от река Йордан. Относно кръста, за вас той е само парче дърво, докато за нас цената му е неизмерима. Нека султанът ни го даде и да сложим край на изтощителната борба.