Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Ще я следим. Няма да я изпускаме нито за миг, докато не изясним случая.

Кони се приведе напред и с усилие удържа грамадните си ръце да не се стрелнат към гърлото на Фишер.

— Би трябвало да направите съвсем друго, Пол. Да разследвате уликите около убийството на Кен. И да се помъчите да откриете Фейт Локхарт.

— Ако не възразяваш, Кони, сами ще си водим разследването.

Кони се озърна към Фред Маси.

— Ако искате да лепнете опашка на Рейнолдс, вземете мен.

— Ти ли? В никакъв случай! — възрази Фишер.

— Чуй ме, Фред — настоя Кони, без да откъсва поглед от Маси. — Признавам, нещата изглеждат зле за Брук. Но знам също така, че в Бюрото няма по-добър агент от нея. И не искам да гледам как кариерата на един свестен агент потъва в канализацията само защото някой е завъртял погрешен телефон. И сам съм минал по тоя път. Нали, Фред?

Очевидно Маси бе дълбоко смутен от последните думи. Той сякаш се сгърчи на стола под изпепеляващия поглед на Кони.

— Фред — каза Фишер, — трябва ни независим източник…

— Аз мога да бъда независим — прекъсна го Кони. — Ако греша, с Брук е свършено и аз пръв ще й поднеса новината. Но се обзалагам, че тя пак ще дойде да си прибере значката и пистолета. Ако искате да знаете, очаквам я след десет години да управлява цялата тази барака.

— Не знам, Кони… — започна Маси.

— Мисля, че някой ми дължи тази услуга, Фред — рече Кони съвсем тихо. — А ти как смяташ?

Настана дълго мълчание. Фишер гледаше ту единия, ту другия.

— Добре, Кони, ти ще я следиш — каза Маси. — И ще ми докладваш редовно. Точно каквото виждаш. Ни повече, ни по-малко. Разчитам на теб. Заради доброто старо време.

Кони стана и изгледа победоносно Фишер.

— Благодаря за гласуваното доверие, господа. Няма да ви разочаровам.

Фишер го последва в коридора.

— Не знам какъв номер извъртя преди малко, но помни едно: в кариерата ти вече има една черна точка, Кони. Не можеш да си позволиш втора. И каквото докладваш на Маси, искам да го чувам и аз.

Макар че Фишер бе много по-висок, Кони с лекота го притисна до стената.

— Слушай, Пол. — Той помълча и демонстративно махна някаква прашинка от ризата му. — Разбирам, че официално се водиш за мой началник. Но недей да си правиш илюзията, че наистина е така.

— Тръгнал си по опасен път, Кони.

— Обичам опасностите, Пол, точно затова постъпих в Бюрото. Затова нося пистолет. С моя съм убивал. А ти?

— Постъпваш неразумно. Сам си съсипваш кариерата.

Фишер усещаше твърдата стена зад себе си; лицето му ставаше все по-червено, а Кони продължаваше да се подпира на него като крив дъб, притиснал паянтова ограда.