Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

В двата края на кораба бяха кацнали две групи гигантски ремонтни роботи. Онези на кърмата се опитваха да събират въглерод от корпуса, а другите преобразуваха звездните сажди в пласт, който искреше като Спектралния поток.

Между двете групи като че ли прелитаха мълнии. „Мемодирективни импулси“ — разпозна експлозиите Ние и ни посъветва да не гледаме, за да не заразят по някакъв начин мозъците ни. Спорът приключи няколко дури по-късно, без някоя от машините да получи физически повреди. Но едната група трябва неочаквано да беше „променила решението си“.

Внезапно обединили усилията си, роботите се хванаха на работа и успяха да завършат преобразяването на „Стрийкър“ точно навреме, преди първите унищожителни лъчи.

— Кой казва, че трябва да има недостатъци? — попита доктор Баскин. — Очевидно сме неуязвими, поне от далекообхватни лъчи.

Изглеждаше убедена, но си спомням колко шокирани бяха Джилиън, Сара, Тш'т и другите, че са оцелели в мига след началото на атаката. Само сакатият инженер Емерсън Данайт сумтеше и кимаше, сякаш през цялото време е очаквал нещо такова.

— Не съществуват съвършени защитни средства — възрази Нис. — Във Великата библиотека са архивирани всички видове оръжия. Ако някое изглежда изненадващо или чудотворно, това може да е защото много отдавна са се отказали от него поради някаква причина. Когато джофурите я открият, новият ни щит от преимущество ще се превърне в бреме.

Тази логика очевидно не се хареса на човеците и делфините. Не бих казал, че ми пукаше. Но навярно бе истина. Дори ние, преждевремците, знаем една от основните истини в Петте галактики…

Ако нещо не може да се открие в Библиотеката, то почти със сигурност не е възможно.

И все пак никога няма да забравя онзи момент, точно след като големите роботи свършиха задачата си и отлетяха, оставяйки нашият очукан кораб да сияе в космоса като диамант.

„Стрийкър“ се завъртя, за да мине през огромната дупка в обвивката на Многоизмерния свят и внезапно едновременно от няколко посоки го обсипаха гигантски светлинни копия! Започнаха да вият аларми и всеки лъч фокусирана енергия сякаш с невероятна сила ни блъсна навън.

Но не изгоряхме. Вместо това ни обгърна странен шум, като пъшкането на някой гигант от океанското дъно. Хък скри всичките си очи. Клещовръх сви и петте си крака, а Ур-ронн усука дългата си шия и нададе нисък урски вой.

Всички уреди сякаш полудяха… и все пак не изгоряхме!

Скоро повечето членове на екипажа се съгласиха с първоначалното предположение на Ханес Суеси, който смяташе, че лъчите трябва да са симулирани.

Ефектна демонстрация, предназначена да уплаши враговете ни и да ни позволи да избягаме. Като че ли нищо друго не обясняваше факта, че сме живи!

Поне докато малко по-късно джофурите не се втурнаха срещу нас и техните лъчи също изчезнаха с онзи тайнствен стон.

И тогава разбрахме.

Някой ни бе направил услуга… а дори не знаехме на кого да благодарим. И дали този късмет не предвещаваше нови нещастия?