Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
В гласа й не прозвуча и следа от ирония, но Миро знаеше, че тя присъства, защото щеше да е съвсем оправдано да му се присмее. Миро, този прост човек, да похвали това същество с блестящ ум, че се е справило добре — сякаш можеше да я оценява.
Изведнъж той се ядоса; не на Джейн, а на себе си. Защо трябваше все да внимава какво казва? Само защото не е придобила това тяло по нормалния начин? Можеше да не е била човек преди, но сега със сигурност беше и можеше да й се говори като на човек. И да бе по-различна от останалите човеци, какво? Всички хора са различни и за да се държи прилично и учтиво, не трябваше ли да се отнася с всички еднакво? Не можеше ли да каже на някой слепец: „Виждаш ли какво имам предвид?“, и да очаква думата „виждам“ да бъде приета в преносното й значение без обида? Защо тогава да не похвали Джейн за идеята й? Това, че мисловният й процес бе невъобразимо сложен, не означаваше, че човек не може да изрази нормално съгласие и одобрение.
Както я гледаше сега, Миро забеляза някаква тъга в очите й. Без съмнение тя идваше от смущението му — след като се беше пошегувал с нея както винаги, той внезапно се бе притеснил, беше опитал да вземе думите си назад. Точно затова бе насмешката в нейното „Благодаря“. Защото тя искаше от него да се държи нормално с нея, а той не можеше.
Не, той не се държеше нормално, но със сигурност можеше.
Всъщност какво значение имаше? Те бяха тук, за да разкрият загадката на десколадорите, не да си изясняват отношенията след смяната на телата.
— Да разбирам ли, че стигнахме до съгласие? — попита Ела. — Да изпратим съобщение с информацията, записана в молекулата на Десколадата.
— Само в най-ранния вариант — отвърна Джейн. — Поне за начало.
— А когато отговорят — продължи Ела, — ще опитам да направя симулация на онова, което би се случило, ако конструираме и погълнем молекулата, чиято информация ни изпращат.
— Ако ни изпратят — вметна Миро. — Ако сме на вярна следа.
— Ама че оптимист! — измърмори Куара.
— Аз съм най-големият страхливец тук. Докато ти си злобна стара кавгаджийка.
— Не можем ли да се разбираме нормално? — попита Джейн. — Не можем ли да бъдем приятели?
Куара се извърна рязко към нея:
— Я слушай бе! Не ми пука колко си била съвършена, просто стой настрана от семейните разговори, ясно ли е?
— Огледай се, Куара! — кресна й Миро. — Ако не се намесва в семейните спорове, кога изобщо ще проговори?
Файъркуенчър вдигна ръка:
— Аз стоя настрана от семейните спорове. Печеля ли нещо от това?
Джейн направи знак и на двамата да млъкнат.
— Куара — рече тихо, — ще ти кажа разликата между мен и брат ти и сестра ти. Те са ти свикнали, защото се познавате цял живот. Приемат те, защото всички сте преживели някои неприятни моменти в семейството. Търпят детинските ти избухвания и магарешкия ти инат, защото все си повтарят: „Тя не може иначе, това е заради тежкото й детство.“ Аз обаче не съм член на семейството ти, Куара. И като човек, който те е наблюдавал в кризисни моменти, не се боя да ти кажа безпристрастните си изводи. Ти си много умна и способна. Често си наблюдателна и находчива и подхождаш към проблемите с изненадваща прямота и последователност.
— Чакай малко — прекъсна я Куара. — Упрекваш ли ме, или какво?
— Но — продължи Джейн — ти не си достатъчно умна, находчива и последователна, за да търпя повече от петнайсет секунди глупостите, които сипеш по главите на близките си и всички околни всяка минута от съзнателния си живот. Може да си преживяла тежко детство, но това е било преди години. И сега от теб се очаква да го преодолееш и да се отнасяш към хората като нормален възрастен човек.
— С други думи, не ти харесва да признаеш, че на някой друг освен теб може да му хрумне умна идея.
— Ти не ме разбираш. Аз не съм ти сестра. На практика дори не съм човек. Ако този кораб някога се завърне на Лузитания, то ще е, защото моето съзнание го е изпратило там. Това ясно ли е? Разбираш ли разликата между нас? Способна ли си да изпратиш дори една прашинка от твоя скут в моя?
— В момента не те виждам да изпращаш този космически кораб никъде — заяви триумфално Куара.
— Ти продължаваш да вадиш аргументи срещу мен, без да си даваш сметка, че аз изобщо не споря с теб, нито обсъждам нещо. Това, което каза преди малко, е без никакво значение. Единственото важно е онова, което аз казвам. И то е, че ако близките ти са съгласни да те търпят, аз не съм. Продължавай по този път, малка глезано, и когато този кораб се върне на Лузитания, ти може да не си в него.
Изражението на Куара едва не разсмя Миро. Той обаче осъзнаваше, че моментът не е подходящ, за да дава израз на веселието си.