Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— И нямаме доказателства, че някой е идвал, за да провери доколко ефективна е била трансформацията на Лузитания под влиянието на Десколадата, за да може да приеме колонизатори от тази планета. Затова, ако имат заселнически кораби, те сигурно вече са на път и няма да има значение каква информация им изпращаме; ако нямат, това означава, че и да им дадем сведенията, те не могат да ги използват.
— Миро е прав — заяви надуто Куара.
Миро присви очи. Мразеше да бъде на страната на малката си сестра, защото сега всички щяха да са сърдити на него.
— Кравите или вече са избягали от обора, така че няма смисъл да залостваме вратите, или не могат да си отворят, така че защо да слагаме резето? — добави тя.
— Ти пък какво разбираш от крави? — попита презрително Ела.
— След всички тези години, прекарани около теб, мога да твърдя, че съм специалистка.
— Момичета, момичета, задръжте топката — опита се да ги успокои Джейн.
Отново всички освен Миро се обърнаха с изненада към нея. Вал никога не би си позволила да се намеси в семейно скарване като това; нито познатата им Джейн — докато Миро, разбира се, й бе свикнал.
— Всички разбираме рисковете от предоставянето на информация за нас — каза той. — Знаем също, че не постигаме никакъв напредък и може би ще успеем да научим нещо повече за езика им едва след някаква обмяна.
— Това не е обмяна — възрази Джейн. — Това е само даване. Предоставяме им информация, която надали са в състояние да получат по друг начин, информация, която може да им каже всичко необходимо за създаването па нови вируси, способни да обърнат всичките ни оръжия срещу нас самите. При положение че нямаме представа как е закодирана тази информация или дори какъв е носителят й, как можем да тълкуваме отговора? Освен това какво ще стане, ако отговорът е нов вирус, създаден, за да ни унищожи?
— Те ни изпращат информацията, необходима за създаването на вируса — каза Куара с такова презрение, сякаш смяташе Джейн за най-тъпото същество във вселената. — Ние обаче няма да го конструираме. Докато е просто графично изображение на компютърния екран…
— Това е — прекъсна я Ела.
— Кое е това?
Сега беше ред на Куара да се подразни, защото сестра й очевидно бе една стъпка пред нея.
— Те не приемат тези сигнали, за да ги видят на компютърния екран. Правят го, защото нашият език използва символи, които виждаме. Те обаче четат тези съобщения по някакъв по-пряк начин. Приемат шифъра и го разчитат, като следват инструкциите за създаване на вирусната молекула. След това я четат… как, с помирисване ли? С вкусване ли? Въпросът е, че ако езикът им се състои от генетични молекули, те би трябвало по някакъв начин да ги приемат в телата си, както ние приемаме образа на написаното с очите си.
— Разбирам — намеси се Джейн. — Ти предполагаш, че те очакват да изградим молекула по информацията, която ни изпращат, не да я прочетем от екрана и така да опитаме да я разгадаем.
— Може това да е начин да подчиняват хората. Или да ги нападат. Изпращат съобщение. Ако искаш да го прочетеш, трябва да вкараш молекулата в тялото си и да изпиташ ефекта й. Така, ако ефектът е отрова или смъртоносна болест, със самото приемане на съобщението ти им се подчиняваш. Все едно нашият език да трябва да се изпише на врата ти. За да разбереш какво искаш да ти кажат, трябва да легнеш и да се оставиш на действието на инструмента, с който се предава съобщението. Ако е пръст или перо, добре, но ако е нож или боздуган, толкова по-зле за нас.
— Не е нужно дори да е смъртоносно — вметна Куара, забравила съперничеството си с Ела. — Молекулите може просто да променят поведението. Да ги разчетеш, е все едно да се подчиниш.
— Не знам дали сте прави — отбеляза Джейн, — но това дава по-голяма възможност за успех. И можем да допуснем, че те не разполагат със система за пряко нападение. Това променя естеството на вероятния риск.
— А някои казват, че не можеш да мислиш добре без компютъра си — закачи я Миро.
Изведнъж се смути. Започваше да говори с нея непринудено, както когато носеше кристала й в ухото си. Сега обаче му прозвуча странно да й се подиграва за загубата на компютърните й връзки. Можеше да си прави такива шеги с Джейн в кристала. Джейн от плът и кръв обаче бе съвсем различно нещо. Сега тя беше човек. С чувства, които могат да бъдат наранени.
„Джейн е имала чувства през цялото време — помисли си той. — Аз обаче не съм се замислял за тях, защото… защото не се налагаше. Защото не съм я виждал. Защото, в известен смисъл, тя не беше реална за мен.“
— Исках само да кажа… — заекна той. — Просто да те похваля.
— Благодаря.