Любов по време на холера

Къщата, изоставена от бащата, се превърна за Фермина Даса в убежище от задушаващата атмосфера на фамилния дворец. Щом успееше да избяга от погледите на обществото, тя скришом отиваше в къщата срещу Евангелската градина и там приемаше новите си приятелки и някои съученички от колежа или от уроните по рисуване: един невинен заместител на изневярата. Преживяваше блажени часове на самотна майка с многото спомени от моминството, които още пазеше. Отново купи парфюмирани гарвани, насъбра улични котки и ги повери на грижите на Гала Пласидия, вече остаряла и скована от ревматизъм, но все още с желание да съживи къщата. Възстанови шивалнята, където Флорентино Ариса я бе видял за първи път и където доктор Хувенал Урбино я бе накарал да изплези език, за да надникне в сърцето й, и превърна стаята в светилище на миналото. Едип зимен следобед Фермина Даса отиде да затвори балконската врата, преди бурята да помете камъни и клони из улицата, и видя Флорентино Ариса на пейката под бадемовите дървета в градината, облечен в преправения му бащин костюм и с разтворената книга в скута, но не го видя както при многобройните случайни срещи по това време, а на възрастта, на която бе останал в паметта й. Уплаши се, че това видение е някакво предупреждение на смъртта, и изпита остра болка. Дръзна да помнели дали не би била щастлива с него, сама с него в тази къща, която бе обновила заради него с толкова любов, с каквато той бе преустроил своята заради нея, и самото допускане на тази мисъл я стресна, защото й показа до каква крайност е изпаднала в нещастието си. Тогава събра последни сили и предизвика съпруга си да говори с нея без увъртания и уклончиви отговори, предизвика го да спори, да се бори с нея, да плачат заедно от яд по загубения рай чак докато пропяха първи петли и светлина огря дантелите на замъка и слънцето пламна и съпругът й, подпухнал от безсъние, изтощен от говорене, с укрепнало от плача сърце, стегна връзките на обувките си, стегна колана си, стегна всичко мъжко, което още му оставаше, и й каза „Да, добре, любов моя.“ Ще тръгнат да търсят любовта си, загубена някъде из Европа: заминават още утре и завинаги. Решението беше толкова окончателно, че той уговори с Банката на съкровищницата, която управляваше финансите му, да ликвидира обширното фамилно състояние, което от възникването си бе разпръснато във всякакъв вид търговски сделки, капиталовложения и ценни книжа и за което само той знаеше с точност, че съвсем не беше така безмерно, както твърдеше мълвата, а толкова, че да не трябва да мисли за него. Колкото и да беше, превърнато в злато, то трябваше да бъде джиросано малко по малко в чуждестранните клонове на банката, докато на него и съпругата му не им останеше в това безмилостно отечество и педя земя, на която да умрат.