Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Бил, всичко е наред. — Ричард се приближи към него и постави ръката си на рамото му, опитвайки се да го успокои. Изведнъж изражението на съдържателя стана не толкова напрегнато. — Брат ми е Първи съветник, не аз. Стаята е чудесна. Всичко е чудесно.
— Сигурен ли си? Всичко? Няма да изпратиш войска тук, нали?
— Ти ни беше от голяма помощ, честно. Нямам нищо общо с войската.
Бил не изглеждаше убеден в думите му.
— Движиш се с началника на граничните надзиратели.
Ричард се усмихна топло.
— Той ми е приятел. От много години. Старецът също. Те просто са ми приятели, нищо повече.
Погледът на Бил просветна.
— Е, щом е така, ще имаш ли нещо против да запиша в тефтера още няколко стаи? Като имаме предвид, че те няма да знаят, че сте пренощували в една.
Ричард продължаваше да се усмихва и потупа мъжа по рамото.
— Това няма да бъде вярно. Не слагам името си под нещо, което не е вярно.
Бил се ухили широко и въздъхна.
— Наистина си приятел на Чейс. — Той кимна на себе си. — Сега вече ти вярвам. Познавам го от толкова години и нито веднъж не успях да го накарам да надпише сметката в тефтера ми.
Ричард постави в ръката на мъжа няколко сребърни монети.
— Но това няма да е нечестно. Благодарен съм ти, че ни помагаш. Освен това бих бил доволен, ако тази вечер поразредиш бирата. Пияните умират много лесно. — Бил му се усмихна разбиращо. Тогава Ричард добави: — Имаш опасни клиенти.
Мъжът се вгледа в очите му, хвърли поглед на Калан, после отново се обърна към Ричард.
— Тази вечер да — съгласи се той.
Ричард го погледна твърдо.
— Ако някой влезе през тази врата нощес, ще го убия, без да задавам въпроси.
Бил го погледна продължително.
— Ще видя какво мога да направя, за да не се случва подобно нещо. Дори ако трябва да счупя някоя друга глава — тръгна към вратата: — Изяжте си вечерята, преди да е изстинала. И се погрижи за дамата си, тя има умна глава на раменете си — той се обърна към Калан и й намигна. — И красива.
— Още нещо, Бил. Границата отслабва. След няколко седмици ще се срине. Пази се.
Гърдите на мъжа се повдигнаха, докато си поемаше дълбоко въздух. Ръката му стоеше върху топката на вратата, очите му се задържаха върху Ричард.
— Мисля, че съветът е назначил за Първи съветник не този брат, който трябва. Но всъщност хората не стават съветници, за да се притесняват за това кое е правилно.
Когато Бил си тръгна, Ричард и Калан седнаха на малката пейка близо един до друг и изядоха вечерята си. Стаята им беше в задния край на сградата, а мъжете долу бяха в предния, така че беше по-тихо, отколкото Ричард предполагаше. Чуваше се само приглушено боботене. Храната надмина очакванията му, а може би просто беше много гладен. Леглото също му изглеждаше чудесно, тъй като беше смъртно уморен. Калан забеляза това.
— Предната нощ поспа само час-два. Аз ще стоя на пост първа. Ако онези долу решат да се качват при нас, това няма да е веднага, ще трябва да посъберат кураж. А дойдат ли, ще е по-добре да си отпочинал.
— По-лесно ли се убиват хора, когато си добре отпочинал? — Той моментално съжали, че думите му прозвучаха така; не искаше да бъде груб. Осъзна, че сграбчва вилицата си, сякаш беше меч.
— Съжалявам, Ричард. Нямах предвид това. Само исках да кажа, че не искам да пострадаш. Ако си много уморен, няма да можеш да се защитаваш добре. Страхувам се за теб.
Тя забоде с вилицата си един картоф и го затъркаля по чинията си. После зашептя.
— Съжалявам, че трябваше да се забъркаш в тази каша. Не искам да се налага да убиваш хора. Не искам да се налага да убиваш онези долу. Това беше другата причина да постъпя така — за да не се налага да ги убиваш.
Той й хвърли един поглед, тя не вдигна глава от чинията си. Сърцето го заболяваше, когато виждаше на лицето й да се изписва болка. Закачливо я побутна по рамото.
— Не бих пропуснал това пътешествие за нищо на света. Така имам възможност да бъда с приятелката си.
Ричард се усмихна, а тя го погледна с крайчеца на окото си.
Отвърна на усмивката му и дори за секунда опря глава на рамото му, след което изяде картофа си. Усмивката й го стопли.
— Защо ме накара аз да помоля момчето да се погрижи за конете?
— Резултатът. Нали казваш, че това е най-важното. Бедното хлапе е безнадеждно влюбено в теб. Щом е за теб, той ще пази конете по-добре, отколкото ние самите бихме го направили. — Тя го погледна сякаш с недоверие. — Ти въздействаш по този начин на мъжете — увери я той.
Усмивката й помръкна, погледът й се отнесе нанякъде. Ричард знаеше, че се доближава твърде много до тайните й, затова не каза нищо повече. Когато привършиха с вечерята, тя отиде до легена, потопи края на кърпата във водата и се приближи до Зед. Нежно обърса лицето му, след това погледна към Ричард.