Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Лъжа! — Ейди тропна още веднъж.
Ричард скръсти ръце, започваше да се ядосва. Приятелите му умираха, а той си играеше игрички с тази жена.
— Кое е лъжа?
— „Ние“ бъде лъжа. — Тя още веднъж удари с патерица по замята. — Ти бъде този, който помисли да вземе провизии. Ти бъде онзи, който реши да ги донесе. Не ти и Калан. Ти. „Ние“ бъде лъжа. „Аз“ бъде истина.
Ричард отпусна ръце покрай тялото си.
— Каква е разликата? „Аз“, „ние“, какво значение има?
Тя го гледаше втренчено.
— Един бъде истина, „ние“ бъде лъжа. Колко повече разлика може?
Ричард отново скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи.
— На Чейс сигурно му е било много трудно да ти разказва историите си.
Леката усмивка на Ейди се върна на лицето й.
— Истина — кимна тя. Наклони се още малко напред и махна с ръка. — Внеси приятелите си вътре.
Тя се обърна, сложи патерицата под мишницата си и тръгна към къщата. Ричард и Калан се спогледаха и се заеха да вдигат Чейс, като най-напред го отвиха. Ричард накара Калан да го хване за краката; самият той взе по-тежката половина. Веднага щом го внесоха през вратата, Ричард разбра защо я наричаха царицата на костите.
Вътре имаше кости с най-различна големина, те се открояваха ясно върху тъмните стени. Кости покриваха стените от горе до долу. На едната имаше лавици, отрупани с черепи. Черепи на непознати за Ричард зверове. Повечето изглеждаха страховито, с дълги извити зъби. Добре поне, че няма човешки, помисли си той. Някои кости бяха нанизани на гердани. Някои бяха превърнати в предмети за бита, декорирани с кожи и цветни мъниста. Върху стената около тях с тебешир бяха изписани кръгове. В ъгъла се валяха купчини кости, очевидно непотребни. Тези по стената бяха внимателно подредени, помежду им имаше достатъчно място, за да се подчертае важността на всяка от тях. Над камината висеше ребро, дебело колкото ръката на Ричард, дълго колкото човешки ръст, по дължината му бяха издълбани непознати нему знаци. Около реброто имаше толкова много оглозгани кокали, че Ричард се почувства като в търбуха на мъртъв звяр.
Докато оставяха тялото на Чейс, главата на Ричард се оглеждаше на всички страни. От Калан, Чейс и Ричард капеше дъждовна вода. Ейди се наведе над Чейс. Беше не по-мокра от костите в къщата. До преди малко се разхождаше отвън под дъжда и въпреки това беше суха. Ричард подложи под съмнение правилността на решението си да дойдат тук. Ако Чейс не му беше казал, че Ейди е негова приятелка, никога не би дошъл.
Погледна Калан.
— Отивам за Зед — беше по-скоро въпрос, отколкото изявление.
— Ще ти помогна да пренесем провизиите — каза тя, хвърляйки поглед на Ейди.
Ричард внимателно постави Зед в краката на царицата на костите. Двамата с Калан натрупаха провизиите на масата. Когато свършиха, се дръпнаха назад и застанаха до приятелите си, от другата страна на Ейди, като крадешком оглеждаха костите. Ейди гледаше Зед и Чейс.
— Кой бъде този? — попита тя, посочвайки Зед.
— Зедикус Зу’л Зорандер. Мой приятел — каза Ричард.
— Магьосник! — сопна се Ейди.
— Мой приятел! — изкрещя Ричард, без да сдържа гнева си.
Ейди спокойно го погледна с белите си очи, а той отклони поглед. Зед щеше да умре, ако не му се помогнеше, а Ричард нямаше желание да допусне това да се случи. Ейди се наведе напред към Ричард и постави набръчканата си ръка разтворена върху корема му. Малко изненадан, той я гледаше, без да помръдва, докато тя движеше ръката си бавно в кръг, като че търси нещо. Изправи се и внимателно я скръсти около другата си ръка върху патерицата. Тънките й устни се разтегнаха в лека усмивка, вдигна поглед.
— Справедливият гняв на истинския Търсач. Добре — погледна към Калан. — Няма защо да се плашиш от него, дете. Това бъде гневът на истината. Това бъде гневът на зъба. Добрият няма от какво да се бои. — С помощта на патерицата си тя направи няколко стъпки към Калан. Постави ръката си върху нейния корем и повтори същата процедура. Когато свърши, се облегна върху патерицата и кимна. Погледна Ричард.
— Тя притежава огъня. Гневът гори и в нея. Но това бъде гневът на езика. Трябва да се страхуваш от него. Всички трябва да се страхуват от него. Бъде опасно, ако някога тя го пусне навън.
Ричард погледна Ейди подозрително.
— Мразя загадките; остава твърде много място за погрешна интерпретация. Ако имаш да ми казваш нещо — кажи го.
— Кажи го — подигра му се тя. Стисна очи. — Какво бъде по-силно, зъбите или езикът?
Ричард си пое дълбоко въздух.
— Отговорът очевидно е зъбите. Затова избирам езика.
Ейди го погледна неодобрително.
— Понякога езикът ти се движи, без да трябва. Укроти го — сухо му заповяда тя.