Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Вътре се беше събрала сбирщина от трапери, пътници и разбойници. Мнозина с неподдържани бради. Повечето огромни. Миришеше на бира, дим и пот.
Калан стоеше гордо изправена до Ричард; не беше от жените, които се плашат лесно. Ричард си помисли, че може би в случая трябваше. Сред тая сган тя изглеждаше като златен пръстен на ръката на просяк. Поведението й внесе повече от смут сред мъжете.
Когато свали качулката си, навсякъде се появиха ухилени физиономии, разкриващи богата колекция от криви и липсващи зъби. Зажаднелите погледи на мъжете не подхождаха на усмивките им. На Ричард му се прииска Чейс да е с тях.
Някакво неясно чувство му подсказа, че ще си имат неприятности.
Един здравеняк се запъти към тях и се спря. Носеше риза без ръкави и престилка, която изглеждаше така, сякаш никога не е била бяла. Горната част на лъскавата му бръсната глава отразяваше светлината от лампите, а къдравата окосменост по здравите му ръце се състезаваше с гъстотата на брадата му. Обърса ръцете си в един мазен парцал, който веднага след това хвърли през рамото си.
— Мога ли да направя нещо за вас? — попита сухо. Докато чакаше отговор, запремята в устата си клечка за зъби.
Ричард му отвърна с естествения си глас и поглед, като по този начин му показа, че не иска неприятности.
— Има ли лечител в града?
Съдържателят плъзна поглед към Калан, после обратно към Ричард.
— Не.
Ричард забеляза как той, за разлика от останалите мъже, огледа Калан. Това беше важна информация за него.
— В такъв случай бихме желали стая — той сниши глас. — Отвън има двама наши ранени приятели.
Мъжът извади клечката от устата си и скръсти ръце.
— Не искам никакви проблеми.
— Нито пък аз — каза Ричард откровено заплашително.
Плешивият мъж го огледа от главата до петите, очите му за миг застинаха върху меча. Без да отпуска скръстените си ръце, той оцени подобаващо погледа на Ричард.
— Колко стаи ще желаете? Тук е доста пълно.
— Една ще бъде достатъчна.
В центъра на стаята се изправи огромен мъжага. Гледаше с подли очички, разположени твърде близо сред чорлава клечеста червена коса. От гъстата му брада капеше бира. На едното му рамо се виждаше наметната вълча кожа. Ръката му стискаше дръжката на дълъг нож.
— Май си водиш с теб скъпа курва, момче — каза червенокосият. — Сигурно няма да имаш нищо против, ако се качим в стаята ти и си я поразменим?
Ричард го измери с поглед. Знаеше, че това е предизвикателство, което може да завърши единствено с кръв. Очите му не помръднаха. Ръката му — бавно — се придвижи към меча. Гневът му се надигна и го облада напълно още преди ръката му да е докоснала дръжката.
Настъпи денят, в който щеше да се наложи да убива хора.
Много хора.
Стисна релефната дръжка, докато кокалчетата на ръката му побеляха. Калан го дръпна здраво за ръкава на ръката, държаща меча. Тихо произнесе името му, повишавайки глас в края, също както правеше майка му, когато го предупреждаваше да не се бърка в дадена работа. Той я погледна крадешком. Тя сладко се усмихваше на червенокосия.
— Вие всички май нещо не сте разбрали — каза тя гърлено. — Нали разбирате, днес ми е свободен ден. Аз съм тая, която го нае за вечерта. — Тя плясна Ричард отзад. Здраво. Това го изненада толкова много, че той замръзна на място. Калан облиза горната си устна, докато продължаваше да държи очите си върху червенокосия. — Но ако не остана доволна от онова, за което съм му платила, е, тогава ти ще си първият, когото ще повикам на помощ. — Тя се усмихна похотливо.
Настъпи пълна тишина. Ричард с всички сили се съпротивляваше на необходимостта да извади меча. Не смееше да си поеме дъх, в очакване да види как ще се развият събитията. Калан продължаваше да ръси усмивки около себе си по начин, от който гневът му само кипваше още по-силно.
В очите на червенокосия се гонеха животът и смъртта. Никой не помръдваше. След това лицето му плувна в широка усмивка и той избухна в смях. Всички останали започнаха да дюдюкат, да крещят, да се смеят. Червенокосият седна на мястото си, а разговорите продължиха, мъжете забравиха за Ричард и Калан. Ричард въздъхна дълбоко. Съдържателят поведе двамата след себе си. Усмихна се на Калан с уважение.
— Благодаря ви, госпожо. Радвам се, че мисълта ви е по-бърза от ръката на приятеля ви. Това място може да не ви се струва нищо особено, но си е мое, а вие току-що ми го запазихте цяло.
— Няма нищо — каза Калан. — Имате ли стая за нас?
Съдържателят лапна обратно клечката за зъби.