Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Има една там горе, в края на коридора, вдясно, с резето на вратата.
— Отвън са двамата ни приятели — каза Ричард. — Бих се радвал някой да ми помогне да ги внесем.
Мъжът кимна назад към пълната стая.
— Няма да е добре тая сган да види, че носите ранени. Вие двамата се качвайте, точно както те очакват. Синът ми е в кухнята. Ще пренесем приятелите ви горе по задната стълба, така че никой да не забележи. — На Ричард не му хареса тая идея. — Повярвай ми, приятелю — тихо каза другият, — или ще навредиш на другарите си. Между другото, казвам се Бил.
Ричард погледна Калан; лицето й беше непроницаемо. Отново обърна очи към съдържателя. Мъжът беше грубоват, здрав, но не изглеждаше мошеник. Въпреки това в неговите ръце оставяше живота на приятелите си. Опита се гласът му да не звучи толкова заплашително, колкото го чувстваше вътрешно.
— Добре, Бил, ще направим каквото казваш.
Бил превъртя клечката между зъбите си, усмихна се леко и кимна.
Ричард и Калан се качиха в стаята си и зачакаха. Таванът беше по-нисък от необходимото, за да бъде стаята уютна. Стената до единственото легло беше покрита с трупана през годините плюнка. В другия край имаше трикрака масичка и къса пейка. Върху масата едва мъждукаше една-единствена газена лампа. Това изчерпваше напълно интериора, стаята нямаше дори прозорци, което засилваше впечатлението за голотата й. Вонеше на развалено. Калан седна на леглото и погледна Ричард, който започна да кръстосва стаята, някак притеснен. Най-накрая изплю камъчето.
— Не мога да повярвам, че направи онова нещо долу.
Тя се изправи и го погледна в очите.
— Единствено резултатът е важен, Ричард. Ако те бях оставила да направиш онова, което се канеше, животът ти би бил подложен на голям риск. За нищо.
— Но тези мъже си мислят…
— Теб да не би да те е грижа какво си мислят тези мъже?
— Не… но… — Той усети как се изчервява.
— Заклела съм се да защитавам живота на Търсача с цената на собствения си живот. И ще направя всичко необходимо, за да го сторя. — Тя го погледна многозначително и повдигна вежда. — Всичко.
Вгледан в зелените й очи, той се успокои, гневът му се охлади.
— Ричард, трябва да държиш мисълта си насочена в правилната посока.
— Какво искаш да кажеш?
— Мрачният Рал. Това е правилната посока на мисълта ти. Онези мъже долу не ни интересуват. Те просто се оказват на пътя ни, това е всичко. Нищо повече. Не занимавай мисълта си с тях. Това е разхищение. Пази енергията си за нашата работа.
Той въздъхна и кимна с глава.
— Права си. Съжалявам. Ти постъпи мъдро тази вечер. Макар и да не ми беше по вкуса.
Тя го обгърна с ръце, отпусна глава на гърдите му и дълго го притиска до себе си. На вратата леко се почука. След като се убеди, че е Бил, Ричард отвори. Съдържателят и синът му внесоха Чейс и внимателно го положиха на пода. Когато синът, върлинест младеж, видя Калан, моментално и безнадеждно се влюби в нея. Ричард разбра чувствата на момчето и не му стана приятно.
Бил посочи с пръст.
— Това е синът ми, Ранди.
Ранди беше изпаднал в транс и не отделяше поглед от Калан. Бил се обърна към Ричард, като с парцала, който държеше на рамото си, избърса капките дъжд от главата си. Клечката за зъби все още се валяше в устата му.
— Не ми каза, че приятелят ти е Дел Брандстоун.
Ричард застана нащрек.
— Има някакъв проблем ли?
Бил се усмихна.
— С мен — не. Не че не сме имали нашите несъгласия един с друг, но той е честен човек. Не ми е създавал проблеми. Понякога отсяда тук, когато обикаля наоколо по работа. Но онези долу биха го разкъсали, ако разберат, че е тук.
— Могат да се опитат — поправи го Ричард.
Краищата на устата на Бил се завъртяха в лека усмивка.
— Ще донесем и другия.
Щом излязоха, Ричард подаде на Калан две сребърни монети.
— Когато се върнат, дай на момчето едната, за да отведе конете в плевнята и да се погрижи за тях. Кажи му, че ако остане да ги наблюдава през нощта, а на сутринта ги приготви за път, ще му дадеш и другата.
— Защо си мислиш, че би го направил?
Ричард се изсмя.
— Не се тревожи, ще го направи, ако ти го помолиш. Просто му се усмихни.
Бил се върна, носейки Зед в силните си ръце. След него вървеше Ранди, натоварен с по-голямата част от багажа им. Бил внимателно положи стареца на пода до Чейс. Той погледна Ричард изпод къдравите си вежди, после се обърна към сина си.
— Ранди, иди донеси на младата дама леген и стомна вода. И кърпа. Чиста кърпа. Тя сигурно би искала да се поизмие.
Ранди излезе от стаята усмихнат и се запрепъва надолу по стълбата. Бил изчака да се отдалечи, после се обърна към Ричард със сериозен поглед. Извади клечката от устата си.