Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Състоянието му е същото. Няма подобрение. Моля те, Ричард, нека будувам първа, поспи малко.
Той кимна, изтърколи се в леглото и за секунди заспа. По някое време тя го събуди да поеме поста. Когато Калан си легна, Ричард изми лицето си със студената вода от легена, опитвайки се да се разсъни, след това седна на пейката и опря гръб в стената в очакване на знак за някакъв проблем. Засмука парче сушен плод, за да прогони лошия дъх от устата си.
Час преди изгрев слънце на вратата се почука припряно.
— Ричард? — обади се приглушен глас. — Бил е. Отключи вратата. Има проблем.
Шестнадесета глава
Докато Ричард отключваше вратата, Калан скочи от леглото, изгонвайки съня от очите си. Извади ножа си. Задъхан, Бил се вмъкна в стаята и захлопна вратата зад себе си. По челото му се стичаха струйки пот.
— Какво става? Какво се е случило? — попита Ричард.
— Всичко си беше наред — преглътна Бил, поемайки си дъх. — Докато преди малко не се появиха тия двамата. Ей така, от нищото. Огромни мъжаги с дебели вратове и руси коси. Симпатични на вид. Въоръжени до зъби. От този тип хора, чийто поглед се опитваш да избягваш. — Бил си пое на няколко пъти дълбоко дъх.
Ричард пусна бърз поглед към очите на Калан. В тях нямаше съмнение кои са били тези двамата. Очевидно магьосническият проблем, стоварил се върху четворката, не е бил достатъчно сериозен.
— Двама? — попита Ричард. — Сигурен ли си, че не бяха повече?
— Видях само двама, но това беше достатъчно. — Огромните очи на Бил го гледаха изпод къдравите вежди. — Единият беше доста раздран, с превръзка на ръката, по другата му ръка се виждаха следи от хищни нокти. Това обаче май не го притесняваше особено. Както и да е, започнаха да разпитват за една жена, която по описание приличаше съвсем на твоята дама тук. Само дето те казаха, че била облечена в бяла рокля. Двамата тръгнаха към стълбите и сред онези долу избухна скандал за това кой какво щял да направи с нея. Вашият червенокос приятел се нахвърли върху тоя с превръзката и разряза гърлото му от край до край. Другият тип за секунди се справи с цяла купчина от клиентите ми. Никога не бях виждал нещо подобно. После изведнъж просто изчезна. Стопи се в нищото. Всичко потъна в кръв. Останалата сган е още долу, карат се кой пръв ще… — Той погледна Калан, но не довърши мисълта си. Избърса чело с опакото на ръката си. — Ранди прекарва конете отзад; трябва да тръгвате веднага. Към къщата на Ейди. Слънцето изгря преди час, оттогава ги няма и преследвачите на сърца, така че няма да имате проблеми. Но не и ако се забавите.
Ричард вдигна Чейс за краката, Бил за раменете. Каза на Калан да заключи вратата и да събере багажа им. Носейки Чейс, двамата тръгнаха надолу по задната стълба към тъмнината и дъжда. Светлината, струяща от прозорците, се отразяваше в локвите и рисуваше около мокрите, черни очертания на конете жълти ореоли. Ранди ги чакаше с тревожен вид и държеше конете. Стовариха Чейс в едната носилка и изтичаха колкото се може по-тихо обратно нагоре по стълбата. Бил вдигна Зед, докато Ричард и Калан мятаха пелерините на гърбовете си и грабваха раниците. Тримата — Бил, Ричард, след тях Калан — се спуснаха надолу по стълбата към вратата.
Докато изхвърчаха от стаята, едва не стъпкаха Ранди, който лежеше проснат на земята. Ричард вдигна глава точно навреме, за да види как червенокосият се хвърля напред. Отскочи назад и се размина на милиметри от острието на дългия му нож. Мъжът се строполи по лице в калта. С изненадваща бързина вбесен се изправи на колене, след което се вцепени — мечът на Ричард застана на милиметри от носа му. Във въздуха отекна звънът на метал. Мъжът се огледа около себе си, в черните му очи проблесна злоба. От косата му се стичаше вода и кал. Ричард завъртя меча в ръката си и стовари здраво върху главата на мъжа плоската част на острието. Онзи вяло се строполи.
Бил положи Зед на носилката, докато Калан обръщаше Ранди. Едното му око беше подуто. Дъждът плющеше по лицето му. Той простена. Щом видя Калан с читавото си око, се ухили. Успокоена, че не е ранен лошо, тя бързо го притисна до себе си и му помогна да се изправи.
— Той се нахвърли върху мен — започна да се оправдава Ранди. — Съжалявам.
— Ти си един храбър младеж. Няма за какво да съжаляваш. Благодаря ти, че ни помогна. — Тя се обърна към Бил: — И на теб също.
Той се усмихна и кимна. Бързо покриха Зед и Чейс с одеялата и непромокаемите покривала, след което натовариха багажите си. Бил ги уведоми, че провизиите за Ейди вече са вързани за коня на Чейс. Ричард и Калан се метнаха на седлата. Тя хвърли на Ранди сребърната монета.