Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
В тишината Ричард надуши сладкия мирис на огън. На брези. Установи, че пейзажът около тях се е променил. Уж приличаше на този, през който вървяха вече часове, а в същото време беше различен. Дъждът падаше плавно, сякаш тихо се покланяше на гората. Имаше нещо свещено в това място. Почувства се като натрапник, нахлул в необезпокояван от векове мир. Искаше да каже нещо на Калан, но си помисли, че говоренето тук е светотатство. Разбра защо хората от хана не се приближаваха насам; просташкото им присъствие би осквернило местността.
Приближиха до къща, която дотолкова съответстваше на околността, че беше почти невидима от пътеката. От комина се виеше тънка струйка дим, който се изгубваше в мъглата. Дървените стени бяха извехтели от старост, по цвят пасваха на близките дървета, единствено земята беше по-различна. Къщата сякаш израстваше от земята, заобиколена от високи дървета, които сякаш я пазеха. Покривът беше покрит с безразборно нахвърляна папрат. Над вратата имаше един по-малък, разнебитен навес, покриващ малката веранда, която побираше не повече от двама-трима души. На предната стена на къщата се виждаше квадратен прозорец с четири стъкла, а на страничната — още един. Пердета нямаше.
Отпред растеше групичка папрати, които се накланяха и кимаха, обстрелвани от капките вода, падащи от дърветата над тях. Мъглата превръщаше характерния им бледозеленикав цвят в яркозелен. Между тях минаваше малка пътечка.
В средата на папратите, в средата на пътечката стоеше висока жена, по-висока от Калан, но не колкото Ричард. Беше облечена в проста светлокафява рокля от грубо платно, с червени и жълти знаци и декорации по врата. Имаше хубава права коса, смесица от черно и сиво, сресана на път по средата, спускаща се надолу покрай здравите й челюсти. Възрастта не беше отнела красивите черти от изнуреното й лице. Подпираше се на патерица. Имаше само един крак.
Очите й бяха абсолютно бели.
— Аз бъда Ейди. Кои бъдете вие? — гласът й беше пресипнал, гърлен, дрезгав, по гърба на Ричард преминаха тръпки.
— Четирима приятели — каза Ричард с уважение. Лекият дъждец почукваше приглушено, меко. Ричард изчака.
Лицето й беше покрито от изящни бръчки. Тя взе патерицата изпод рамото си и се подпря на нея, като скръсти двете си ръце отгоре й. Тънките й устни се разтегнаха в лека усмивка.
— Един приятел — дрезгаво каза тя. — Трима опасни хора. Аз реша дали те бъдат приятели. — Тя леко кимна на себе си.
Ричард и Калан се спогледаха. Той застана в защитна позиция. Почувства се някак неловко там горе на коня си, сякаш показваше неуважение към жената долу, с която разговаряше. Скочи от седлото, Калан последва примера му. С юздите на коня в ръка пристъпи пред животното, Калан застана до него.
— Казвам се Ричард Сайфър. Това е Калан Амнел, моя приятелка.
Жената се вгледа с белите си очи в лицето му. Той нямаше представа дали тя вижда, не знаеше дали изобщо е възможно. Жената се обърна към Калан. С дрезгавия си глас й каза няколко думи на език, който Ричард не разбираше. Очите на Калан задържаха тези на старицата, после тя леко се поклони на Ейди с глава.
Беше поздрав. Поздрав, изразяващ уважение. Ричард не успя да различи думите Калан или Амнел никъде в него. Косъмчетата по тила му настръхнаха.
Обръщение към Калан по звание.
Достатъчно дълго време беше прекарал с Калан, за да знае, че когато тя застане с изправен гръб и повдигната назад глава, е нащрек. На четири очи. Ако беше котка, гърбът й би се извил на дъга, козината й би настръхнала. Двете жени се изследваха една друга; за момент разликата във възрастта им изчезна. Преценяваха качества, невидими за него. Пред Ричард стоеше жена, която можеше да ги нарани, той знаеше, че в този случай мечът е безсилен.
Ейди се обърна отново към Ричард.
— Изкажи с думи нуждата си, Ричард Сайфър.
— Трябва ни помощта ти.
Главата на Ейди се килна напред.
— Истина.
— Двамата ни приятели са ранени. Единият, Дел Брандстоун, ми каза, че ти е приятел.
— Истина — повтори още веднъж Ейди с дрезгавия си глас.
— Един друг човек в Южния град ни каза, че може би ще успееш да им помогнеш. В знак на благодарност ти донесохме малко провизии. Ние решихме, че би било честно да ти предложим нещо в замяна.
Ейди се наведе напред.
— Лъжа! — Тя тропна веднъж с патерицата си по земята. И Ричард, и Калан отскочиха малко назад.
Ричард не знаеше какво да каже. Ейди изчака.
— Вярно е. Провизиите са тук. — Той се извърна леко, посочвайки коня на Чейс. — Ние си помислихме, че би било честно…