Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Когато тя нежно го потупа да става, беше вече сутрин. Слаба сива светлина се просмукваше през тъмнозеленото блато и през гъстата мъгла, от което светът изглеждаше малък и затворен. Водата около тях сякаш цяла киснеше в разлагаща се растителност, отвара, полюшваща се от невидимо вълнение под повърхността. През водната леща се прокрадваха немигащи черни очи и ги наблюдаваха.
— Преследвачите на сърца си тръгнаха — каза тя. Изглеждаше по-суха от снощи.
— Преди колко време? — попита той, разтърквайки схванатите си ръце.
— Преди двайсет, може би трийсет минути. Щом просветна, изведнъж се втурнаха назад.
Калан му подаде канче горещ чай. Ричард я погледна въпросително.
Тя се усмихна.
— Държах го над свещта, докато се стопли.
Остана изненадан от изобретателността й. Тя му подаде и парченце сушен плод и сама хапна малко. Ричард забеляза до крака й бойната секира и си помисли, че тя знае как се стои на пост.
Все още леко ръмеше. Отвъд блатото бързо и пронизително се обаждаха странни птици, други им отвръщаха в далечината. На сантиметри от водната повърхност се рееха насекоми и от време на време се чуваше невидимо плискане.
— Някаква промяна със Зед или Чейс? — попита той.
Тя като че ли не искаше да му отговори.
— Дишането на Зед е по-бавно.
Ричард бързо отиде да провери. Зед изглеждаше полужив. Лицето му беше хлътнало, с пепелив цвят. Той постави ухото си на гърдите на стареца и установи, че сърцето му бие нормално, но дишането му е още по-слабо, и почувства хлад и студ.
— Струва ми се, че вече няма защо да се страхуваме от преследвачите на сърца. По-добре да тръгваме и да видим дали ще можем да намерим някаква помощ — каза той.
Знаеше, че Калан се страхува от змиите — той също се страхуваше и й го каза. Но тя не позволи на страха си да попречи на онова, което трябваше да направят. Довери се на думите му, че змиите няма да се приближат до меча и премина през водата без колебание, когато той й каза да тръгва. Наложи се да пресичат блатото на два пъти, веднъж със Зед и Чейс и втори път, за да приберат частите за носилките, които можеха да бъдат използвани единствено на сушата.
Закачиха прътовете за конете, но все още не можеха да ги пуснат в действие, тъй като пътеката близо до блатото беше отрупана с корени, което щеше да попречи на ездата им. Трябваше да изчакат, докато стигнат до по-добър път, когато се отдалечат от блатото.
Това стана към средата на сутринта. Спряха за малко, колкото да успеят да положат пострадалите си приятели на носилките и да ги покрият със одеялата и непромокаемото покривало. Ричард с удоволствие установи, че разположението на прътовете вършеше добра работа; не ги забавяше изобщо, а калта помагаше носилките да се плъзгат леко. Двамата с Калан обядваха, без да слизат от конете си, яздеха един до друг, така че можеха да си подават храна. Спряха само за да проверят как са Зед и Чейс и продължиха напред в дъжда.
Стигнаха в Южния град преди мръкнало. Той представляваше сбирщина от разнебитени постройки и къщи, закрепили разкривените си силуети между дъбовете и брезите, готови аха-аха да обърнат гръб на пътя, на питанията, на добродетелните погледи. Изглежда нито една от тях не беше боядисвана никога. Някои бяха закърпени с ламаринени парчета и силният дъжд барабанеше по тях. В центъра на всичко това имаше магазин, а до него се виждаше сграда на два ката. Непохватно издялан надпис обявяваше, че това е хан, но не посочваше как се казва. От прозорците на първия етаж се виждаше жълта светлина от лампи и това беше единственият цвят, различен от сивотата на деня и сградата. Отстрани, подобно на стар пияница, лежеше цяла купчина боклук, а вратата на съседната къща съчувствено стоеше килната на една страна.
— Не се отделяй от мен — каза Ричард, докато слизаха от конете. — Хората тук са опасни.
Калан се усмихна загадъчно с крайчеца на устата си.
— Свикнала съм с такива като тях.
Ричард се зачуди какво ли значеше това, но не попита.
Когато се появиха на прага, разговорите заглъхнаха и всички лица се обърнаха към тях. Мястото беше такова, каквото Ричард очакваше. Газени лампи осветяваха една стая, изпълнена с лютив цигарен дим. Безразборно разхвърляните маси бяха от груб материал, някои представляваха просто плот, поставен върху варел. Столове нямаше, само пейки. Вляво се виждаше затворена врата, вероятно водеща към кухнята. Вдясно, в мрака, имаше стълба без перила към стаите за гости. Дървеният под беше набразден от множество пътечки, върху които се забелязваха тъмни петна и локвички.