Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
„Не можеш да тръгнеш на северозапад към Хот Спрингс, реши Джини, защото те тръгнаха натам. Не знаеш нито къде се намира Литъл Рок, нито колко е далече, нито къде може да се намира който и да е било друг град. В посоката, от която дойдохме, няма нищо с мили наред, а ако не се придържаш близо до реката, няма да разполагаш с вода за пиене и не знаеш на какво разстояние е следващата. Би могла да използваш… Не, конят на Кинг нямаше чанти на седлото, които биха могли да се използват вместо манерки.“
Не беше в състояние да измисли никакво приложение за оставеното седло, което да имаше някакво отношение към нейното оцеляване. Беше чувала и чела за индианци, които използвали стомасите и мехурите на различни животни вместо мехове за вода, но не бе в състояние да разпори коня и да направи същото. Освен това нямаше нож.
„Мисли, Джини.“ Трябваше да се отдалечи на максимално разстояние оттук, докато беше още светло. Помоли се за душата на Чарлз Ейвъри и потегли по дълбоката до коляно Уачита Ривър, за да скрие следите си. Не събу обувките си и беше благодарна, че моделът, който носеше, изискваше завързване на връзките високо около глезена, така че не допускаше в тях да влиза много вода. Беше издърпала задния ръб на полата си отпред между краката и го бе запъхнала в колана, за да предотврати заплитането му.
Не след дълго тази предпазна мярка се оказа безполезна, защото нивото на водата стигна до кръста й, а после до гърдите й. За щастие водата беше кристално чиста и не й даваше основания да се опасява за наличието на невидими животни и други опасности. Пазеше равновесие с труд и след известно време усети, че ръката й се схваща от непрекъснатото държане на чантата над главата й. Скоро се отказа от намерението си да я опази суха. На няколко места се наложи да преплува, загребвайки странично с една ръка, защото не искаше да излиза от реката, давайки на някой упорит негодник шанса да я проследи. Това се оказа прекалено трудно с чантата, с която не искаше да се раздели. Веднъж, за кратко, успя да се качи на едно носено от течението дърво и това й даде възможност да отдъхне, макар да се наложи да гребе с крака, за да продължава да се движи. След време се сети, че това, което правеше в момента, лишаваше и представителите на закона от възможността да я открият. Но не можеше да направи нищо по този въпрос. Не искаше да поеме никакъв риск да бъде пленена пак.
Здрачаваше се, когато тя спря и излезе на брега близко до мястото, където Кадо Ривър се вливаше в Уачита. Болеше я цялото тяло. Легна по гръб и се отпусна. Коремът й изръмжа в знак на гладен протест.
— Ще трябва да изчакаш до сутринта, когато ще уловя нещо за ядене — прошепна тя и го погали.
Джини се огледа и ослуша, за да се убеди, че наоколо няма нищо обезпокоително. Измъчена до крайност, тя съблече дрехите си и се изкъпа в реката, осъзнавайки с известно закъснение, че естественият й свян се беше поизпарил, след като бе срещнала Стив Кар. Изстиска дрехите си и ги използва, за да се избърше, след което облече чистия, макар и леко влажен резервен комплект. С панталони би яздила по-леко, но от друга страна, полата позволяваше лесно да извади скритото си оръжие. С облекчение установи, че пътната й чанта е практически водонепроницаема, както бе рекламата на продавача, макар малко вода все пак да бе съумяла да проникне. И понеже бе взела две поли и две блузки сега просна влажния втори чифт на клоните на едно близко дърво.
Джини се почувства много по-добре след банята и след като успя да вчеше дългата си коса. Сплете я на плитка, за да не се обърка през нощта, изплакна мръсните си дрехи и също ги окачи на клоните да съхнат. Сложи настрана другите си вещи, хвана револвера в ръка и легна в тревата да спи. Подложи чантата вместо възглавница и покри раменете и ръцете си с една от блузите. Тежката чанта се бе оказала голямо бреме през деня, но тя можеше да има нужда от смяна на дрехите, както и от револвера, който бе конфискувала от Слим заедно с шестте му патрона. Много пъти се бе противопоставяла на инстинктивното желание да го захвърли, но сега беше щастлива, че не се бе намокрил.
Накрая празният й стомах и измъченото й тяло й позволиха да заспи. Пръстите й се разтвориха и револверът се изплъзна от тях.
Птича песен събуди Джини. Стомахът й също се обаждаше. Прозина се сладко и се изпъна. Постепенно си припомни ситуацията, в която се намираше, и с нежелание отвори очи, за да се убеди, че не сънува. Лежеше на земята под едно дърво, значи не ставаше дума само за лош сън. Периферното й зрение долови някаква тъмна фигура. Тя изписка изненадано и рязко се изправи с гръб, опрян на ствола на дървото. С недоумение тя огледа човека, който седеше с кръстосани крака наблизо.